Status Updates From Десетте деца, които госпожа...

Истината винаги ме е карала да съжалявам за несигурността.

Понякога мислех, че съдбите ни не бива да се ограничават с действителността, а да се обогатяват с мечти, с фантазии, които ако не са същината на нещата, поне са свидетелство за жизнеността на духа.

Мъдростта се състои в невидимото, което е вечно през безбройните си метаморфози, а минералът се рони.

Древността продължаваше да съществува. Конфуций живееше в умовете на хората. За разлика от европейците, които съхраняват Гало-римските руини в сърцата на своите мегаполиси, но забравят Сенека, които посещават катедрали, но захвърлят христианството, китайците не заключват културата си с камъни. Тук миналото представляваше настоящето на духа, а не отпечатък в скалата. паметникът оставаше второстепенен.

Никой град не спи изцяло.

Който сее добродетел, не бива да пропуска честичко да я полива.

Искреността е обратното на разсъждението! За да постигне човек хармония, трябва да анализира мислите си, да ги прекара през сито, да потисне някои от тях. Истината не представлява някаква самоцел, тя има смисъл само ако служи за нещо.

Да учиш, без да разсъждаваш, е ненужно; да разсъждаваш, без да учиш, е опасно.

Трудно е за бедния да не изпитва озлобление, лесно е за богатия да не става горделив.

Човек може да се престори, че има чувства, но не може да се престори, че има мисли.