Status Updates From The Wolves of Staro Selo

Болката си е болка, но човек трябва да се разтваря в нея. Като се разтвори човек в болката, тя не може да го намери и престава да боли.

В Радомир вярваме, че ако човек ти подари усмивка, ти подарява лято. Ти накара всичките улици да ми се усмихват.

Печалба е, когато си щастлив, когато виждаш лято в очите на човека, без когото ти е все едно дали ще дойде утре, дали годината е отминала. Какво значение има годината, ако не те чакат очи, които те искат. Вървиш, дишаш. Толкоз.

Баба ѝ ставаше чугун, за да не се размеква и по-бързо да реже - като отрежеш бързо, болката има по-малко време да мисли, обърква се и не знае къде да те захапе.

Изпи сълзите ми, изпи очите ми, изпи болката и злобата. Сигурно каза “Обичам те”. Това всеки може да каже. Но никой не можеше да ме понесе над есента, над тъгата…

Okay way more into this now

Not sure if I’m liking this or not but persevering