Status Updates From Последният ловец на делфини

‘И спасете душите на нашите мъртви от черното море на забравата.’

“И съм се чудел и тогава, и след това - защо бе, мамамустара, беше всичко това? За кожата му? За мас, дето уж за оръжейната промишленост била, за мирни цели!”

… целия параграф като цяло

‘Налага се да си налага най-тежката цензура - на мисълта над душата.
А как тогава тези, които идват, ще знаят какво сме мислили, какво сме чувствали и за какво сме мечтали?’

“…трябва ли понякога да се откажем от постигнатото, за да продължим напред?”

‘Нямаш ли нещо за пране.’

“Безпомощни сме пред тояга в ръцете на униформа, в ръцете на власт, в ръцете на държава.”

— ридая бтв

наистина, колко учудващо къде може да те отведе живота; толкова е непредсказуем е. толкова неочаквани случки - разбира се, та когато излезеш (биваш принуден) от собствения си балон, нормално да си поразен от събитията около теб

“Оказва се, че във всяка една по-голяма група от хора има такива, които знаят, други, които могат, и такива, които правят.”

“… животът е уж кратък, но дните и нощите са дълги, а още по-дълги са часовете, проклетите часове.”

“Боже, възможно ли е човеци да са измислили толкова красиви приказки, да са създали рисувани филми и едновременно с това - …

“Със смъртта на всеки от нас някакво парченце от разказа изчезва. И по-голямата история загубва частица от себе си с всеки, който си отива.” …

дефакто от 293*
Много интересна дискусия относно символиката на рибата (в християнството) - как образа е обиден, как е лесно да уловиш хора, че и Дявола може да се възползва; и как лесно мрежите могат да бъдат ‘объркани/подменени’

“Общуването […] не се случва само когато си с някого. По-често дори е много по-силно, когато не си.” …

“…разбират повече от ясно, че никой не е тук, защото го иска, а защото е пратен. Никой не е дошъл да им отнеме земята, а е тук временно, и то не по свое желание.

“…смъртта е нещо, което се случва единствено на другите. Сам не можеш да изживееш смъртта. Тя е явление от съвсем друг порядък. За смъртта може ли въобще да се говори?”

“Но какво е дом? И къде е “вкъщи”?”

‘И докато крачат по улиците на Гръцката махала, унесени в разговори, той чувства, че всичко вече го е живял или сънувал, че…

“…всеки, който идва на власт, вече има инструмент да криви историята. Защото като криви историята, криви и настоящето. А като криви настоящето, измята се и бъдещето.”

“Но пък кога морето е било провинция, след като предлага свободен излаз към целия свят?”