Status Updates From Munch: biografie

"Да рисуваш означавало да организираш,а не да копираш: "Изкуството е независимо царство,което е част от царството на природата.То взима необходимото от царството на природата и го подчинява - отделя се от ненужното изкуство,както се образуват кристалите.Стремежът към формата е стремеж към ограничаването."

"Ако се появи нова стенна живопис,както е било през Ренесанса...Тогава изкуството отново ще принадлежи на народа,защото нали произведенията на изкуството принадлежат на всички?! Делото на ръцете на художника не трябва да изчезне сред стените на една къща,където почти никой не може да го види..."

"Това е направо някаква загадка.Мога да работя по цели дни,но дори и в най-скромната компания ме обхваща ужасна слабост,възпрепятстваща общуването ми."

стр. 358,359,360

"В същото време,колкото и да е парадоксално,Мунк продължава да не може да е сам и се нуждае силно от компанията на приятелите си."

"Мунковият "страх от публични места" не е агорафобия в точния смисъл на думата.Така той описва собствената си реакция на непоносими за него ситуации,в това число принудителното твърде близко общуване с други хора: "Най-страшното за мен са разговорите с чужди хора.Много ми е трудно да съм в едно помещение с непознати" - признава си той на Равенсберг."

"... - или,по-точно казано,в тялото ѝ,защото тя встъпва във връзка с всички животни на острова и дава живот на огромен брой разнообразни изроди (включително и на задължителната свиньожаба,в която се разпознава Гунар Хайберг).В края влюбените загиват - Алфа е убит от "децата" с камъни."

"В последния момент художникът изпраща за изложбата нова серия литографии с наименованието "Алфа и Омега".В двадесет и две литографии е отразена историята на двама първи хора,които отначало живеят на остров във взаимна и непорочна любов.Тази идилия е разрушена от змията,която убиват.Но все пак преди смъртта си тя успява да посее семето на злото в душата на жената Омега - ..."

"Влязох в ордена "Дръж се по-далеч": безникотинови цигари - безалкохолни напитки - безвредни жени (тоест никакви жени)."

"В Берлин той изпраща в хотелската ѝ стая литографски камък,съпровождайки го с бележката:"Този камък ми падна от сърцето"."Този камък" художникът използва при създаването на изумителната литография,получила названието "Дамата с брошката",която е може би най-добрият му литографски портрет."

"Плувах с теб на кораб,на лунна светлина.Тя пълнеше очите ни,така че те заблестяха като звезди и обвиха сърцата ни като гъст аромат на пролетни цветя...Сякаш самата тишина бе сложила пръст на устните ни.Ти ме целуна и в целувката ти бе цялата красота на живота."

"Устните ти, малинови като зреещ
плод,се разтварят сякаш от болка.
Усмивката на мъртвеца - и Животът подава ръка на Смъртта.
Възниква поредица, която свързва стотици поколения
мъртви и стотици, които ще ги сменят."