Status Updates From Tre cavalli

Ако аз също съм друг, то е, защото книгите, дори повече от годините и пътуванията, променят хората. След множество страници научаваме друг начин, друг ход, различен от предприетия, считан за неизбежен.

…да се спасиш означава да паднеш още по-дълбоко в капана, вместо да се измъкнеш. Само смъртта е истински изход.

Обичам те от любов и от отвращение към мъжете, обичам те, защото си непокътнат като остатък от друг живот, защото частта, която продължава да съществува, си заслужава колкото и цялото, изключвайки всички останали загубени парчета..

Животът е дълга права и умирането е като да минеш на нов ред без тялото.

“Галиш всичките ми кости, целуваш ме отвътре, най-надълбоко, носиш покой в цялото ми тяло“ – казва тя, докато косите ѝ се блъскат в лицето ми…

„Караш ме да забравя коя съм“.
„Не, карам те да го разбереш още по-добре –
ти си жената, в която съм влюбен. Няма по-ясно наименование за теб от това, поне за мен.“

„На нищо не може да ме научи пепелта, Селим, аз самият съм пепел.“

Това трябва да правят книгите – да носят човека, не той тях, да смъкват бремето на деня от гърба му, а не да добавят собствените си грамове хартия върху прешлените му.

Така стоят нещата, не съумяваме да се изправим пред въпроси. Ние сме само остатъкът от отговорите. Ние... Дори не знам кого слагам в тази купчина ние…

Едва изяли една-две лъжици сол с някого, и вече бленуваме за любов. Но преди да му се отдадем, трябва торба сол да си поделим.

Война е, когато младежите бленуват да се превърнат в старци.

Чакам създанието, което ми е предопределено. Нащрек съм, научавам се да разгадавам за миг лицата в тълпата. Има ръководства за бързо четене, а аз се уча как отведнъж да разчитам група хора.

“Специалното е да живееш, да гледаш вечер дланта си, знаейки, че утре е нов ден, че нощният шивач ще зашие кожата, ще намести кръпките, ще замрежи дупките и ще облекчи умората“.

Има мъже – добавя тя, – които разкриват лични неща, след като са пили. Ти обаче си от тези, които признават по нещо на ръба на съня.“

„На мен ми стига да чета по твоето лице“ – казва. „И коя ти е любимата страница?” “Последната, тилът с двете паралелни бръчки.”

Хлябът бухва, приемайки формата на дланта на хлебаря. Да го поднесеш към устата си е като да стиснеш ръката, която го е омесила.

Чета употребявани книги, защото прелистваните безброй пъти страници, със следи от пръсти по тях, имат по-голяма тежест за очите, понеже всеки екземпляр може да принадлежи на множество животи.

“Има мъже - добавя тя, - които разкриват лични неща, след като са пили. Ти обаче си от тези, които признават по нещо на ръба на съня."

“В лявата ми ръка нейната е като топъл хляб..”

“Без порив на смях целувките са безвкусни.”

“Късмет е не да имаш хубава работа, а на първо място да живееш във време, по-малко несправедливо към младите.”

Leggo libri usati perché le pagine molto sfogliate e unte dalle dita pesano di più negli occhi, perché ogni copia di libro può appartenere a molte vite e i libri dovrebbero stare incustoditi nei posti pubblici e spostarsi insieme ai passanti che se li portano dietro per un poco e dovrebbero morire come loro, consumati dai malanni [...] tranne che di noia e di proprietà privata, condannati a vita in uno scaffale.

Преглъщам, казвам само, че нямам къде да ида, тук никой не ме гони, а другаде никой не ме чака.
„Трябва да си отидеш.”
Не си тръгвам повече, сега моят глагол е оставам; пък има и една жена за обичане.