Status Updates From Писма от България

Поклон пред руските медицински сестри от войната.

Изумително актуална картинка на корупция в Османската империя: наши си чорбаджии откупват събиране на данъците (10%), после обаче врътват номер и ограбват 50%! Чиста печалбица, имало е и за турците в играта. Земеделецът да му мисли!

Чета, и си мисля - голяма част от народа ни през 1877 г. е била полужива. Много малко образовани, досъа турчеещи се чорбаджии. Ужасно състояние след 5 века. Все пак има наредък за 150 г значи…

Доста споменавания за турчеещите се българи. Отвратителни са били, има ги и днес под други окраски. Те да си кютат, другите да мрат.

“Обичта на народа никога не е платонична”

“Ние [руснаците] нежничим, а ако хубаво ги напердашим [българите], ще запеят друга песен! Отгоре на всичко трябва да мислим и как да ги освободим!”
Ох, завалиите 🤣

“Заедно с над напускаха Казанлък почти всички българи”

Съвсем фактологично изложение как башибозукът е клал деца, и даже не са ги доубивали да не се мъчат. Турската армия не са си поплювали, и далеч не са страдали от военни скрупули към раята.

Руската армия и през 19, и през 20, и през 21 век явно е както при Утин: храбра, зле въоръжена, ужасно екипирана, а интендантството е за разстрел. Корупция до дупка, войниците да мрат. Политковская пишеше същото.

Утин откровено споделя и похвалите за българското опълчение. Странно, как обективността никога не се е харчила, а само подмазването или лютото плюене…

“Много време ще мине преди у хората да се укрепи съзнанието, че не може да има лично щастие без щастие за всички.”

И още нещо: делението на -фили и -фоби е безпредметно и идиотско! Има реалисти, както и хищници, като последните ловко сменят лагерите в зависимост от обстановката. Другото е вятър.

Утин най-сетне казва каквото си мисля: и благодарността, и независимостта съжителстват спокойно. И двете са силни, и не са взаимоотрицания!

“Нито веднъж не чух: нямаме училище!”

Утин доста точно описва и как българи тормозят и грабят българи - вечните чорбаджии. С част от турците е трябвало да си тръгнат и някои българи, но уви, те са си останали доеолни и необезпокоявани.

Утин доста точно схваща защо понякога българите са такива, при това той е пълен със симпатия и разбиране. Но руснаци като него са редки птици, твърде честен е към всички.

Такива като Утин са солта на земята. И в никоя епоха не ги обичат - защото не се задоеоляват с клишетата за масова употреба, а държат да мислят. Истински приятел е бил той, добре, че е имало и като него!

“Известно е, че в нашето общество често са склонни да определят като безредици онези системи, при които народът самостоятелно управлява съдбата си.”

За българите: “То дори не беше недоверие към нас,…,а по-скоро отсъствие на вяра , че е възможно да се подобри съдбата им.”

“Виновен сте заради вашата апатия и безучастност, заради валия девиз: “Не е моя работа!”

“Каквото и да говорят, времето на космополитизма още не е дошло. Ако в мирно време той понякога се прокрадва…, войната го отнася и не оставя дори следа от него.”