Status Updates From Trois chevaux

Разказва ми, че съществуват всякакви видове усти. Някои като водосточни тръби бълват слюнка и празни приказки, други са като паст, приютила нещо спящо и скрито, а има и слепени, подобно на плик с неизпратено писмо.

Младите са замислени и вглъбени в любовта, възрастните не я вземат толкова на сериозно, оставят кръвта да закипи от смях. Смехът възбужда.

Понякога, за да направя две крачки една след друга, ми се налага да подпиша пакт със самия себе си.

Това трябва да правят книгите - да носят човека, не той тях, да смъкват бремето на деня от гърба му, а не да добавят собствените си грамове хартия върху прешлените му.

Понякога ставаш част от войната от срам да останеш настрана. Сетне загубата те застига и те превръща във войник от ярост.

Обуеш ли обувки, не говориш. Без босото ходило да докосва земята, сме сами и изгубени.

Не вярвам на писателите, а само на техните истории, отговарям на моряк с луничаво лице, който ме пита дали вярвам в Бог.

В къщите на мюсюлманите обувките се оставят пред вратата, така правя и аз с теб.

Война е, когато младежите бленуват да се превърнат в старци.

Усещам пчели в кръвта си и сякаш мечка в сърцето - всяко тупкане е като лапа, която руши кошера.

Чакам. Това е глаголът на моите двайсет години, неопределен, сух, без следа от тревога, без капка надежда. Чакам напразно.

Има хора, създадени един за друг, които така и не се откриват, а се примиряват да обичат някого, който и да е, за да запълнят липсата. Те са мъдри.

Любовта е размяна на силни прегръдки, нужда да се сплете във възел. И в края на всяка прегръдка, в края на всяко подарено ни спокойствие остава неизречното закоравяло сбогом.

Специалното е да живееш, да гледаш вечер дланта си, знаейки, че утре е нов ден, че нощният шивач ще зашие кожата, ще намести кръпките, ще замрежи дупките и ще облекчи умората.

По пожълтялата хартия откривам някогашното си лице - онова отпреди да тръгна да променям света, и го усещам като от тесто, още подходящо за всичко.

А пред жена усещам неаполитанеца в себе си, който иска да я разсмее. Без порив на смях целувките са безвкусни.

Нощем, навън, разбирам, че науката е породена от красотата, от желанието си да я разгадае.

Ти си принцеса, носиш географията в кръвта си.

В подобни дни по-ясно виждам геометрията. Живите не са перпендикулярни на мъртвите, изопнати хоризонтално, а са успоредни на тях. Сърпът не е с овала на луната, а на яйцето. Хлябът бухва, приемайки формата на дланта на хлебаря. Да го поднесеш към устата си е като да стиснеш ръката, която го е омесила.

Това, което има значение, е да останеш взрян в земята и да се грижиш за нея, да подвиеш врат и да й обръщаш по-голямо внимание, отколкото на хората.

Красотата е силата, изтласкваща живителния сок нагоре в дървото, защото само тя в природата се противопоставя на гравитацията.

Едно дърво има нужда от две неща: благодарна почва и красота наоколо. Дърветата са практични създания, но движени от порив за изящество. Необходимата им красота е вятър, светлина и звезди като цел, към която да протягат клони.

И така, дните прекарвам в една градина, където се грижа за дървета и цветя, притихнал, обзет от мимолетна мисъл, песен или небесната почивка на някой облак, отнемащ слънце и тежест от плещите ми.

Има късмет, който попада в ръцете на първия срещнат и бързо го изоставя, отивайки при друг. А има и късмет благоразумен, търсещ подходящия човек и бавно изпитващ го.

Геометрията на заобикалящото ни поражда случайности, срещи.

Ако аз също съм друг, то е, защото книгите, дори повече от годините и пътуванията, променят хората. След множество страници научаваме друг начин, друг ход, различен от предприетия, считан за неизбежен.

…да се спасиш означава да паднеш още по-дълбоко в капана, вместо да се измъкнеш. Само смъртта е истински изход.