Status Updates From Разкази

Но ако човек седне сред тръстиките и се загледа в езерото - езерата притежават някаква странна магия, неизвестно каква, - червените и черните букви, както и бялата хартия, изглеждат леко полегнали върху повърхността, докато долу, надълбоко, кипи подводен живот, подобен на мрачните всепоглъщащи мисли на нечий ум.

"И над двамата мигновено се спусна онази парализираща празнота на чувствата, когато нищо не провокира ума, когато неговите стени са гладки като плочи, когато от пустотата започва да боли, а вторачените погледи са забодени в една и съща точка - шарка в десена, кофа за въглища - с конкретност, която е ужасяваща, тъй като тогава нито едно усещане, нито една идея или впечатление не може да промени нещото..."