Status Updates From Звуци и други истории: разк...

"А някой път - и това, разбира се, е божествено - се появява и самия живот, който не знае, че го снимат - случайна тълпа, сияйни води, безшумно, но видимо шумолящо дърво."

Трябва много да съм те обичал, щом все още те виждам такава, каквато си била преди шестнайсет години, и с мъчителни усилия се старая да освободя нашето минало от унизителен плен.

“…купил си колан и свободна фланелена риза - от ония, които с нетърпение очакват да бъдат изпрани, за да се степат. Тя впрочем му била възголяма, на този мил късокрак човек, винаги прилично подстриган, с умни и добри очи.”

В този спокоен германски град, където въздухът беше почти матов, и на реката вече осми век напречният трепет леко размиваше отражението на катедралата, поднасяха Вагнер малко хладно, с вкус, гощаваха с музика до пръсване.

На един дъх! <3

Погледнах те право в лицето. С цялата си просната душа те погледнах ударих се в теб. Очите ти бяха ясни, сякаш от тях бе отлетял лист от мека като коприна хартия, с каквато биват покрити рисунките в скъпоценните книги.