Status Updates From The Books of Jacob

Речено е: Който е пълен със себе си, в него няма място за Бога.

Когато разгледаш света като добър, тогава злото става изключение. Но ако го приемеш обратното - че светът е лош, а доброто е изключение - тогава всичко се подрежда добре и разумно. Защо не искаме да видим очевидното?

На самото дъно на скръбта и траура се намира трохата на радостта на празника - и обратното. Исая казва в 61:3:
“Венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух.”

Най-добре се чувства на ново място, защото тогава сякаш светът започва отначало. Да си чужд, значи да си свободен. Да имаш собствена история, която не е за всички, собствен разказ, изписан със следите, които оставяш след себе си.

“Тежко на хората, които виждат, а не знаят какво виждат.”

Трактат Хагига 12

Въздухът е пълен с очи. Гледат те. Трябва просто да знаеш да питаш. И да намираш отговорите. Сбирай, сбирай знаци. Не е никакво изкуство да четеш от книга, написана от човек, когато целият свят е книга, написана от Бога. Йенто, чети.

“….там, където царува въздесъщата светлина, семето на мрака се крие в ядката на светлината. Месията е наш двойник, наша съвършена разновидност - такива бихме били, ако не беше паденето ни…”
894 стр.

“Всякое място има две превъплъщения, всякое място е двойно. Онова, което е възвишено, е същевременно пропаднало. Милостивото е в същото време подло. И в най-големия мрак се съдържа искра от най-могъщата светлина, и обратно:…”
894