Status Updates From Бариерата

this is one of the most male written books ive ever read, the woman is textbook manic pixie dream girl and the narrator is like standard bulgarian man who thinks hes cool and mysterious because hes cold to people, and super deep and complex bc he has a creative hobby

oh dear this is a manic pixie dream girl story

"Досега си мислех, че знам за хората всичко или почти всичко, все едно откъде — от книгите или от себе си. И едва сега съзнах, че и думите, и книгите се страхуват от пълната истина. Или просто се стъписват пред нея."

"[...]понякога човек има право да принадлежи на себе си."

"Ето това не разбирам — как може да има нищожно щастие. Или даже противно щастие. Но изглежда, че има. А аз си мислех, че единственото човешко щастие е да летиш."

"Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават нищожни и дребни като тях, както и да се пребоядисват."

„Права е Доротея, това е човекът — мислех си аз. — Човекът, омесен от кал, езерна вода и облаци. Каквито и да са пропорциите, тая смес навярно ще остане вечна.“

"Ето това е човекът, Антони, да не мислиш, че е нещо повече?"

*queue екзистенциална криза*

"Като всеки нормален човек, аз смятах за ненормално всичко, което не можех сам да извърша. Или което не можеха да извършат другите като мен. Сега много добре разбирам, че името на такава позиция е невежество и посредственост. Но какво да се прави, така е устроен човекът. Така е устроена и кокошката, която уплашено кътка от брега своите жълти патета, понесени от щастливото течение на реката."

"Човешката душа е нещо много по-странно и невъобразимо, отколкото е могъл да си я представи дори писател като Достоевски. Сега-засега никой не познава ни нейната истинска сила, ни ужасяващата й слабост. Може би писателите донякъде. И психиатрите. Те поне от време на време имат възможност да погледнат през дупките на стобора…"

"— [...]Най-напред завърших литература, а след това медицина.
— Извинете, но не виждам нищо общо между тях.
— И горчиво се лъжете! — отвърна малко троснато лекарката. — И двете имат за обект човека. И човешката душа, разбира се… За съжаление литературата не можа да отговори на някои от най-важните въпроси, които ме интересуваха. И тогава аз се обърнах към медицината."

"[...]истинската красота никога не може да бъде безсмислена."

"Когато черчеветата в главата ти са напукани и пропускат, какво ли не може да мине през тях?"

😆😆😆

"Понякога изведнъж ми се приисква да бъда на хубаво място, всред хубаво облечени хора. Тогава започвам да си мисля, че и аз съм хубава и нормална. Разбира се, съзнавам много добре, че обикновените хора могат да подтиснат такива желания в себе си. Но аз не мога и затова все още не се смятам за съвсем нормален човек."

"Ако в някое явление на света не мога да открия хармония, това означава за мен, че не съм го разбрал. Или че не е нормално и завършено явление."

"Според мен човек да разчита само на таланта си, е все едно да разчита на вятъра да подкара колата му."