Status Updates From Хотел Морал

“Не, животът не свършва когато умреш, а когато спреш да вярваш в себе си, в хората. Когато десетилетия се бориш със себе си, за да не допуснеш нито едно човешко чувство в себе си, за да не станеш уязвим.”

“Светът е един хотел - всички сме за малко, плащаме си за гостуването, но спазваме правилата, за да не ни изгонят от него. Хотел “Морал”? “Флорал”? “Орал”?

“ - Защо хората са зли? - попита.
- Защото слушат малко музика…”

“Блу вярваше, че трябва да извадиш сърцето си и да го заковеш с деветинчови пирони върху страницата, и да го оставиш да кърви и струйките да пишат сами.”

“И Блу вървеше към болката.
Всички ние вървим към нея, за да се уверим, че все още чувстваме.
Не, не всички.
Милиарди обичат да живеят в забрава.”

“Не колекционирам души, както правите Вие писателите, но искам да разгледам тъгата в теб.”

Тогава, когато бе мислила, че е на първото стъпало на живота си, Ивона е била на върха. Много скоро след това бе видяла, че след върха има пързалка. От онези металните, ръждясалите.