Status Updates From Petrow hat Fieber

Това усещане, че си пропуснал нещо важно, че си само второстепенно разклонение на по-голям сюжет, в който не участваш, е именно адът, който сами си устройваме тук, в света на живите.

Писането и лудостта са развнозначни.

Животът винаги нахвърля въображението.

Поотделно това са безумно персонажи, но заедно някак си стават нормални, живеят добре. Може би това е любовта.

Няма обикновени хора - всички са необикновени. В ежедневието се съдържа вълшебство. В тролейбуса има загадка. В улицата, по която вървиш всеки ден и която искрено ненавиждаш именно заради това, се крие тайна.

Не бива да прибързваме с изводите и животът не заслужава нашето отчаяние.

Беше ярък, но като пластмаса, която беше много модерна тогава и бе навсякъде (даже мебели правеха от нея), в него нямаше нищо истинско.

Всички около мен се опитват да изглеждат достойно в недостойни ситуации, а не бива.

Нали се сещаш за писателите, които все разширяват списъка със смъртните ни грехове. Някой друг - неблагодарността. Ако бях писател, щях да впиша страха да не изглеждаш смешен.

На обаждането най-сетне отговори някаква изморена жена, сякаш в “Бърза помощ” дежуреше Сизиф, който си е сменил пола и се е изморил от тази операция още повече.

Петров не разбираше защо Сергей губи време с литературата, в неговите ръце тя изглеждаше като някакво не особено силно, за да не се нарани, самобичуване пред огледалото, като тайно преобличане с женски дрехи.

Мое личное новогоднее, ежегодно перечитываемое вместе с Диккенсом