Status Updates From Terry Pratchett: A Life Wit...

"I hate Dave Langford for writing this book. This was the book I was meant to write. God wanted me to write this book." - Pratchett, writing a glow(er)ing review of David Langford's " The Leaky Establishment.

By this stage, I've also had the pleasure of reading about his beekeeping days (and the "Hell's Beekeepers" jacket he'd wear on his motorbike at the time) and his D&D dungeon master era.

It's vain, but when I find bits about his childhood that remind me of mine, I imagine discussing it with him. I also spent childhood holidays "working" at my local library, in exchange not for money but for the privilege of borrowing more books than technically allowed. I also mispronounced words I'd only read but not heard: Pratchett thought "ogre" was said "og-ree," much like I mispronounced his character Detritus

Це написано захопливіше за деякі художні твори 🙂‍↕️

Ну що за кайф, а не читання

Не съм сигурна, че искам да чета нататък. Спомням си къде бях в първите седмици на 2007 и какво правех когато сър Тери е разбрал диагнозата си. Спомням си каква беше тази година за мен и сега пак ми е мъчно за него.

"В този смисъл може би завинаги си остана момче от работническата класа, което е постигнало успех в живота. Защо да си правиш труда да забогатяваш, ако няма да се гордееш с това? Но в същото време Тери имаше също толкова дълбоко вроденото за работническата класа убеждение, че парите трябва да бъдат заслужени. Иначе с какво се гордееш?"

Току що разбрах, че слоновете, които крепят Света на Диска на гърбовете си имат имена! Излиза, че не съм никакъв фен, щом не знам това. Сега ще се наложи за пореден път да изчета всички книги, за да попълня празнотите. Очаквам го с нетърпение :).