Status Updates From Илинден

„Дъхът на планината бързо изстиваше, остро се чувстваше в него стипчивият, горчив мирис на горската шума, на зрелите треви, които ставаха твърди и бодливи. По високите долища сутрин край скалистите върхове на планината пропълзяваше лека прозрачна мъглица, която бързо изчезваше още при първите слънчеви лъчи. Късо беше лятото в планината и вече бе отминало.“

„Но тоя път преспанци не се криеха пo дюкяните си, не бягаха да се крият по махалите.Там бяха двата противника -гяури и агалари, стояха един срещу друг и се дебнеха. По дюкяните се приказваше изтихо, нямаше по улиците шум и провиквания, още по-тихо беше по турските кафенета. Ала и двете страни чувстваха, че между тях бе започнала решителна разпра. Затова беше тая сдържаност и от двете страни, но тя беше само външна.“

„- Ама как, Лазаре... хюкюматът е насреща. Как ще му откажеш...
Позамисли се Лазар Глаушев - право беше, не ще се реши всеки да се противи на хюкюмата, макар и за най-дребна работа. Но му дойде нова мисъл:
- Сам човек, секи от нас поотделно нема да може да откаже, но като рече да откаже целият народ, никой не ще може да го принуди. Сички ще отказваме - и аз, и ти също, сички ще бъдем заедно.“