Status Updates From Como. 30 Tage.

Разбрах защо всички птици бяха замлъкнали. Беше сам, величествен, високо, над всички нас. Почувствах се като жаба. Можеше всичко, което пожелаеше. Никога не съм се чувствал по-незначителен. Бях малък, като моят живот, като всичко в моя живот, като всичко у мен, като всички илюзии в мен, като всичко, от което бях съставен.

През цялото време имах някаква въздушна топка в корема или в дробовете си, не мога да определя точно къде. Но знам със сигурност, че това беше заради онази превзетост, чиято непоносима миризма понякога изпълваше цялата вила. И която създаваха някои хора.

Навиците наистина са гадно нещо, от някои не можеш да се отървеш, други не можеш да носиш навсякъде със себе си. Скъпи са. Освен трудовите навици, разбира се. Навсякъде може да се прави нещо, ако трябва и ако желаеш.

Човек трябва всеки ден да тренира ведрина. Как? Да се показва, да бъде несигурен, да се срамува, да взима малки решения, много да ходи и да бъде смешен на самия себе си.

Така беше, човешкото стенание преставаше, а аз забравях и заспивах. И това се случваше не за първи път.

Човек не е склонен към промени. И точно затова трябва постоянно да променя нещо. Думата "радост" съществува само в промените.

Не е лошо да си богат, помислих, да имаш яхта, къща край морето, да си купуваш всички онези сака, ризи, якета, обувки и пуловери по неколкостотин или няколко хиляди долара. Не е лошо и да не си богат и да не притежаваш тези неща, защото те нямат кой знае каква връзка със самия живот.

не нравится стиль автора, его примитивные наблюдения - все такое мужицкое, простецкое. а ещё я люто презираю алкашей, и меня выворачивает от мысли находится в их голове.