София Първанова > Recent Status Updates

"Толкова много красота има в този свят, изрече Франси с мек, секнещ глас, изненадана от откритието, което бе прозряла чак сега, след цял един живот. А ние никога не я виждаме, докато не стане твърде късно."

"Всички счупени парчета от живота ми са остри и колкото повече усилия полагах да ги сглобя, толкова по-дълбоко се порязвах."

"— Адът е състояние на ума, скъпа моя. Реалността е просто онова, в което вярваме. Всеки от нас създава свои собствени истини, дори призраците."

"Омразата сама по себе си е насилие, принце. Избираш само дали да нарани тях, или теб."

"Трудно е, когато лъжите, които ти позволяват да спиш, са тъй безмилостно разголени."

"–L'espoir fait vivre ‐ прошепна той, вярвайки, че да изгубиш надежда, означаваше да позволиш на врага да победи."

"Цялата лексика на живота е свързана със смъртта. "

" – Звучите като ченге.
– Не съм ченге, детектив. А читател. Ние обръщаме внимание на детайлите."

Право в десятката.

"Когато някой умре, всичко свързано с него минава в минало време. С изключение на мъката. Мъката си остава в настоящето."

"– От полицията ли бягаш, дарлинг?
– Не, от жена си.
– О, Бог да те опази."

Сега след като вече знаем, че Клеър има инстинкта за оцеляване на обикновена градинска ряпа, мисля че е безопасно да заключим, че не заслужава дори да диша въздуха на Джейми. I said what I said.

Надявам се единствено тук случката в затвора да не е толкова брутално описана, колкото беше в сериала, защото тя все още ми преобръща стомаха ГОДИНИ след като го гледах.

Горкия Джейми.

"И просто ей така благодарение на милосъна една жена, която някога повече не видях, имах и къде да работя, и къде да живея."

Бях забравила колко гнусен и гаден е Рандал 💀 определено дори след толкова години ми е в топ 5 отвратителни герои.

Започва път от моя праг... не, чакайте, това беше друг франчайз 🤣
Та, започвам си аз приключението из Космера, тъй като някои хора ми извадиха душичката, докато го направя. Да видим какво ще излезе от цялата работа.

"А ако човек беше способен непрекъснато да се трансформира, за изрязва онези части от себе си, които го караха да изпитва срам или болка, как беше възможно някога да опознае някого другиго?"