aomame > Recent Status Updates

71/357
Винаги ще се удивявам на способността ми да си избирам книги на "сляпо" в библиотеката, без дори да подозирам с какво ще се сблъскат очите ми. "Съучастие" е поредно доказателство за това и определено ми влезе рязко с началото си. Харесвам образа на Камерън засега. Единственият минус на трилъра е сегашното глаголно време - колкото и добри книги да съм срещала, написани така, все не успявам да свикна с него.

„Обикновено се твърди, че няма съвършени престъпления, че извършителят винаги прави някоя грешка — но Кожодера отдавна знаеше, че това не е вярно. Има съвършени престъпления — това са престъпленията, които никой никога няма да започне да разследва. Престъпления, които убиецът и полицията вършат заедно.“ 🎯

468/703
"Когато си на четиринадесет, можеш да поемеш всичко. Сълзи, смърт, жалост, ябълков пай, сладолед, и то без всякакви угризения."
баси, никой в това семейство няма право на ЕДИН щастлив ден 😭😭😭

С тази книга се събуждам и си лягам. Така ме е превзела, че не мога да свърша нищо през деня заради нея. :D Ето и един цитат, който много добре описва героя на Рудолф - "Да си добър син, е едно, но съвсем друго е да си затваряш очите пред истината." Горките ми Рудолф, Томас и Гретхен. Голямо нещастие е да си Джордах.

Отбелязвам само, че чета романа в новото му издание, което е със 704 страници. Така че - 280/704.

Четенето на "Богат, беден" като преживяване е сравнимо с осъзнаването, което добиваш с течение на времето, че цялото ти семейство е за психиатър, а теб също не те очаква по-различна съдба.

"Ако изобщо имаше някаква полза от това да станеш проститутка, тя беше единствено във възможността да бъдеш грамотна и да откриеш силата на думите."

Покъртителна история...

Не знам за другите фенове на трилогията, но аз лично изпадам в кеф и се червя като ученичка всеки път, когато гледната точка се смени на Колем Уест 😩😩😩 много се надявам да оцелее до финала, че фаворитите ми имат тенденцията да измират 🥹

След "Никога не ме оставяй", който ме разплака искрено, е ред на "Художник на променливия свят" - единия от двата "японски" романа на Ишигуро, да ме впечатли. Ясно е обаче, че Ишигуро ме е спечелил вече като свой почитател (много съм лесна :D).

Грабна ме идеята, изградена около една лична човешка трагедия, една от множеството, развили се на фона на войните в бивша Югославия. Стилът и изборът за второ лице на гледна точка засега ми идват леко претенциозни, но ще я избутам някак книжката, тъй като не е много дълга и страниците се минават бързо.