Александрина Димитрова > Recent Status Updates

“...човекът до теб е едно от малкото неща, които можеш да избираш. Той трябва да очаква повече от живота СИ и да прави повече за живота ВИ.”

“Нощни пеперуди ... хора... Кой не изгаря крилата си в горящата свещ на съдбата?!”

“Всяка сутрин скачам от леглото и стъпвам върху мина. Тази мина съм аз. След взрива посвещавам остатъка от деня на сглобяването на парчетата.
А сега е ваш ред. Скачайте!”

“Днес искам да пиша с бойни удивителни. Категорични тирета, запетайки, двоеточия. Да се виждат отдалеч и да изместят безпощадни всички вечни въпросителни.”

“Не всичко,срещу което се изправяме,може да бъде променено.Но нищо не може да се промени,ако не се изправим срещу него.”

“Всякога е било така - любовта не знае дълбочината си до часа на раздялата.”

“...напредъкът и промените се случват бавно.Нито за две,нито за четири години, нито дори за цял живот. Засявахме семената на промяната, чиито плодове можеше никога да не видим.Трябваше да сме търпеливи.”

“... бяхме станали “ние” - и ние бяхме щастливи. А щастието изглеждаше отправна точка за всичко”

“...децата много ясно разбират кога възрастните ги подценяват и не полагат достатъчно усилия, за да им помогнат да се образоват. Гневът им от това може да се прояви като бунтарство(...) опитват се да оцелеят при лоши обстоятелства.”

“Не знам как съм. Не мога да бъда категоричен. За да ви отговоря подобаващо, трябва да прекарам нощи, месеци, години, да изчета вавилонски кули от книги, да пиша, да пиша ... Отговорът е цял роман.
Как съм?
Не съм. Точка.
Нека това бъде първият ред. И от тук нататък да започне истинският отговор.”

“- Знаеш ли, Филип, хората вярват във фокуси. Проблемът е, че не вярват в чудеса.”

“Умират - отвърнала тя. - Ти знаеш, че всеки отговор носи смъртта на своя въпрос... но тук не е важно намирането, важно е търсенето... нещо липсва от тебе и ти го търсиш, търсиш...”

За невъзможната география, която е и география на желанието. За захлопнатите врати, за лишаването от избора да бъдеш там, където мечтае да бъдеш. За Варшава, в която не сме.

“Открай време има този недостатък - никога не е подготвена. Ала как да съхраниш удивлението си от света, ако винаги си подготвен? Подготвен за залеза на слънцето. Подготвен за изгрева на Луната. Подготвен за виелицата. Що за живот ще е това?”

“Можеш да се влюбиш във всеки, защото сърцето само избира кого да обича. Отиваш някъде, например за хляб, а по пътя бавно пълзи червей. Ужасно ти се иска да го настъпиш, но сърцето - хоооп, - и се влюбва. И край, сбогом, спокоен живот!
Чак ме достраша.”

Кое е това нещо, особеното, само нейното, най-нейното нейно, най-тайното, което го теглеше така необуздано, така безволно към нея като към пропаст? Кое точно, кое? Той не знаеше. Знаеше: като надзърне в пропаст, най-напред му се иска да скочи в нея. После се дърпа назад. А тук не се дърпа. Тук се бута в бездната сляпо и не гледа нищо, и не иска да мисли за нищо...л