Daniela Marcheva > Recent Status Updates

"Когато дойде за първи път в Итака, Пенелопа научи от Антиклея много за държанието на една царица. Научи, че когато южнякът е слаб и тежък, не се потиш; а когато севернякът вие през най-тежките зими, не трепериш. Бурята може да превие гърба ти, но само ти си способна да го изправиш отново."

Из "Итака" - Клеър Норт (изд. "Сиела", 2023)

"Муш - забива острието си в сламен корем. Веднъж чу стар ветеран да казва за сраженията, че само глупаците се биели честно. Първо оцеляваш. После измисляш подходяща история как е станало."

Из "Итака" - Клеър Норт (изд. "Сиела", 2023)

"Разпространението на робството в Средиземноморието и арабския свят било толкова широко, че дори днес обикновените поздрави имат връзка с трафика на хора. Някъде в Италия, когато се срещат, хората си казват schiavo от един венециански диалект. Ciao, както по-често се произнася, не означава "здравей", то означава "Твой роб съм".

Из "Пътищата на коприната" - Питър Франкопан

"- Никога няма да разбера дали постъпихме правилно - каза тя, - но по онова време ни се струваше, че е най-разумното, което можем да направим. Това, което знам, е, че когато този ужасен конфликт приключи, ако това изобщо стане, всеки от нас ще трябва да се изправи пред себе си и съвестта си и да поеме своята част от вината. "

Из "Принцесата от"Бухенвалд" - Ана Андреу Бакеро

"Странно как в други къщи мракът е някак опитомен и не вдъхва страх. У дома той винаги бе по-страшен, по-мрачен, по-могъщ."

Из "Лято в Бурландия" - Момчил Миланов (изд. ICU, 2025)

"Леля Ема тъкмо бе прибрала ключа в джоба на палтото си и бе понечила да светне лампата на стълбището, но Щерн я хвана за ръката, за да не го прави, а тя едва не подскочи от уплаха. Ах! Но защо? Просто обичам да слизам в тъмното. Не те ли е страх? От тъмното ли? Вече не. Преди се страхувах, но вече знам, че на светло стават по-страшни неща."

Из "Лято в Бурландия" - Момчил Миланов (изд. ICU, 2025)

"Жалко е, но човек, докато има какво да губи, мълчи. А после, когато много му се говори, вече няма кой да го чуе."

Из "Лято в Бурландия" - Момчил Миланов (изд. ICU, 2025)

"Отговаряй винаги любезно на минувача, който те пита за някоя улица. Не гледай никого ухилен, не тичай без нужда, не викай. Уважавай улицата. За възпитанието на един народ се съди преди всичко по държането му на улицата."

Из "Сърце" - Едмондо де Амичис (изд. "Пан", 2018)

"А онова, което полепва по дрехите, когато човек работи, не е мръсотия; може да бъде прах, вар, лак, всичко, каквото поискаш, но не мръсотия. Работата не омърсява човека. Не казвай никога за никой работник, който се връща от работа, че е мръсен. Трябва да казваш, че по дрехите му има белези и следи от неговия труд. Не забравяй това. И обичай Зидарчето, първо, защото е твой другар, и после, защото е син на работник."

"- Човекът е склонен да украси всяка своя грешка, за да я оправдае донякъде - сякаш отгатна мислите ми художникът. - Опитва се да прави същото и със самотата, когато осъзнае и нея като грешен избор. Да, но нея не можеш да украсиш."

Из "Ако можехме да лаем" - Матей Стоянов (изд. "Фама1", 2022)

"- По-добре ти е, че те няма в социалните мрежи - заявява той, навежда се към мен и заговаря по-тихо. - Да те гледат под такава лупа, под каквато гледаха теб, сигурно е убийствено. Всякакви случайни хора да те нападат, да те обиждат, да си въобразяват, че те познават, въпреки че не знаят нищо за теб. Да те използват като отдушник на собствените си нещастия и провали."

Из "Вода"- Джон Бойн

"Човекът във Вашата новела дълбоко разтърсва, понеже е създаден от Вас по-голям и по-значим, по-човечен от онези живи човеци, които съм срещал и слушал. Това е забележително и за сетен път ме убеждава, че изкуството съвсем закономерно се издига над действителността."

Максим Горки към Стефан Цвайг, 1926 г.

"Знаете ли, Цвайг, творецът, създателят на измислени образи представя хората значително по-добре, несравнимо по-интересно, отколкото ги е създал Бог - или природата, историята, или те самите себе си."

Из "Стефан Цвайг - Максим Горки. Писма" (изд. "Ерго", 2019)

"Два звяра скочиха един към друг в онзи ден под сянката на най-старите скали на Земята - човек от настоящето и човекоподобно от отминали, забравени времена. И двамата водени от една и съща жажда за убийство, която е оцеляла непроменена през всички епохи, периоди и която ще си остане такава и до неизвестния край - страстта към жената, вечната алфа и омега на живота."

"И аз исках да умра, и все пак се вкопчвах в живота - колкото и безполезен, безнадежден и мъчителен да бе станал. Вкопчвах се в него, защото някой мой древен, влечугоподобен предтеча се бе вкопчвал така в живота и ми бе предал през вековете най-силния инстинкт, който е ръководил миниатюрния му мозък - инстинкта за самосъхранение."

"Тая песен влезе в сърцето ѝ. Тя беше тъжна песен за изгубена любов, обаче не това, за което се разказваше в песента, я накара да се чувства изгубена, а гласът. Но не гласът на Иве, а гласът зад гласа на Иве. Гласът на песента. Гласът на всички песни, пети и непети на тая земя. Това беше глас от друг свят."

Из "Бели ветрове" от Мария Македонска (изд. "Сиела", 2026), книга на месец март на @thebookclubsofia

"Хордан запуши бутилката и я остави на палубата.
- Щурманът е добър човек - каза той само.
- Така е, да. Всички сме такива, докато не престанем да бъдем... Докато нездравата природа не избухне, както е обичайно за нея, в удивителни изригвания."

Из "Островът на спящата жена" - Артуро Перес-Реверте (изд. "Еднорог", 2026), книга на месеца на @thebookclubsofia

"- Наскоро прочетох нещо от един Ваш сънародник, капитане. Обичате ли да четете?

Другият се замисли или поне изглеждаше, че го прави.

- Само колкото да убивам времето си в морето. Не съм много по четенето.

- Лошо, скъпи приятелю. Има добродетели, които съществуват само в книгите..."

Из "Островът на спящата жена" - Артуро Перес-Реверте, книга на месеца на литературен клуб THE BOOK CLUB Sofia (@thebookclubsofia)

"-...А и съм любопитен - той отново направи предишната гримаса, която не стигаше до усмивка. - Никога не съм потапял кораб.
- Нито пък аз - напомни ми Хордан.
- Добре, значи ще се учим заедно. Може да се окаже полезно човек да знае как се потапят кораби. Как се палят градове и убиват хора... Смятам, че това са важни умения в света, който се задава от бъдещето или се повтаря от миналото."

"Стъпваше предпазливо по неравната настилка, по която можеше не само да си похаби обувките, но и да си изкълчи крака. А когато превали склона и започва постепенно да се спуска по улицата, пред него се разкриха Босфорът и азиатският бряг от другата страна: две мили ширина, които през вековете не бяха възпирали нито цивилизацията, нито варварството."

Из "Островът на спящата жена" - Артуро Перес-Реверте, изд. "Еднорог"

"- Няма нищо архаично в човешката злост. Уверявам те, че тя винаги намира начин да бъде съвременна."

Из "Сянката на кукера" - Петър Кънчев, изд. "Сиела", 2023

"- Магията често се използва като оправдание за неспособността на човека да разпознае дълбините на собствената си лошотия."

Из "Сянката на кукера" - Петър Кънчев, изд. "Сиела", 2023

"Навярно всяко зло може да се приеме от хората, ако се предложи във вид на формуляри, които се налага да се попълнят. Сигурно и най-немислимата заповед, снабдена с необходимите документи, може да бъде превърната във формалност, която трябва да се изпълни."

Из "Последният ловец на делфини" - Захари Карабашлиев, Ciela Books, 2025