Solar > Recent Status Updates

Песента, която е два пръста по-долу при второто шише е Lilac Wine за мен.
Тази книга явно ще се чете с вино..

Този цитат много ми хареса и си го представих, а AI веднага разбра какво си представям и ето резултата

[image error]
Неусетно за няколко дни книгата е трупала в мен болката, сега изплува. Правилно я чета бавно.
We Will Not Be Lovers на The Waterboys съм си избрала за саундтрак на тази книга, колкото и да са различни планети книгата и песента. След поредната порция носталгия и болка, пускам песента и на нея си мисля за всичко, което преживява героят..

[image error]

Миг, поспри...
Нарочно я чета книгата бавно, защото много ми е любимо да си падам платонично по текста на Кутси. Ментален лукс

"но нямах истинска представа какво се крие в ума на тази жена, по която без съмнение поради собствената ми скука, собственото ми безделие и собственото ми празноглавие се увлякох до такава степен, до каквато може да полудее мъж след като сексуалният му нагон вече се е успокоил и е останала само една витаеща несигурност за това какво всъщност преследва, всъщност очаква да получи от обекта на страстното си запленение”

"... модерното общество не се нуждае от промишления труд на масата и от въоръжените армии; вместо то-ва то се нуждае да ангажира способността на своите членове да потребяват."

"Мъдрият човек няма амбиции. Затова няма и неуспехи. Който няма неуспехи, винаги успява. А който винаги успява, е всесилен."

"В сърцевината на будисткото мислене има едно празно пространство, което не е само търсената нирвана. То е съвършеният атеизъм."

— Не е ли по-добре човек изобщо да не се е раждал?

— Разбира се, че не — отговори решително Анаксагор. — Дори само възможността да изучаваш небето е достатъчна причина да си жив.

— За съжаление не виждам небето.

— Тогава слушай музика.

"На двайсет и четири години да съм облечен като мъж с чиста бяла риза и с вратовръзка, със следи от тебешир по маншетите на износеното ми сако от туид, ми ce струваше най-истинското нещо на света. О, колко исках душата ми да е чиста и неопетнена!"

"Съшествуването на мултивселени решава всички времеви парадокси."

"Там, дето се разпада нравствената смелост за взимане на решения и различаване например на измамата от истината, там свършва и животът изобщо, свършва преценката, стойността, облагородяващото деяние, и разложителният процес на моралния скептицизъм начева своето отвратително дело."

"Октомври настъпи, както обикновено настъпват нови месеци — по един сам по себе си напълно скромен и безшумен начин, без знамения и огнени клади, — тихичко се присламчи и леко би се изплъзнал от вниманието, ако то не бе нащрек. Времето в действителност няма раздели, няма бури или тръбни звуци при почването на нов месец или нова година и дори при настъпването на нов век само ние, хората, гърмим и бием камбаните."

И какво да правим?
Има множество възможности. Най-очевидната е, че падналите Икари могат да се отдадат
на живот, посветен единствено на удоволствието.
Както отбелязва Делсол, това не е рядко явление при хора, загубили боговете си. „Рухването на идеалите често влече след себе си някакъв цинизъм: ако всяка надежда е изгубена, тогава оставете ни поне да се забавляваме."

“Кой от нас щеше да издържи в живота? Морето се блъскаше под прозореца и повтаряше неспирно печалния зов на приключилата ваканция, когато всяко нещо сякаш се сбогува с теб и ти напомня, че никога вече няма да бъдеш такъв, заобиколен от тези човешки скулптури, с това чувство в сърцето.”

“Кой от нас щеше да издържи в живота? Морето се блъскаше под прозореца и повтаряше неспирно печалния зов на приключилата ваканция, когато всяко нещо сякаш се сбогува с теб и ти напомня, че никога вече няма да бъдеш такъв, заобиколен от тези човешки скулптури, с това чувство в сърцето.”

“Кой от нас щеше да издържи в живота? Морето се блъскаше под прозореца и повтаряше неспирно печалния зов на приключилата ваканция, когато всяко нещо сякаш се сбогува с теб и ти напомня, че никога вече няма да бъдеш такъв, заобиколен от тези човешки скулптури, с това чувство в сърцето.”