Solar > Recent Status Updates

"... модерното общество не се нуждае от промишления труд на масата и от въоръжените армии; вместо то-ва то се нуждае да ангажира способността на своите членове да потребяват."

"Мъдрият човек няма амбиции. Затова няма и неуспехи. Който няма неуспехи, винаги успява. А който винаги успява, е всесилен."

"В сърцевината на будисткото мислене има едно празно пространство, което не е само търсената нирвана. То е съвършеният атеизъм."

— Не е ли по-добре човек изобщо да не се е раждал?

— Разбира се, че не — отговори решително Анаксагор. — Дори само възможността да изучаваш небето е достатъчна причина да си жив.

— За съжаление не виждам небето.

— Тогава слушай музика.

"На двайсет и четири години да съм облечен като мъж с чиста бяла риза и с вратовръзка, със следи от тебешир по маншетите на износеното ми сако от туид, ми ce струваше най-истинското нещо на света. О, колко исках душата ми да е чиста и неопетнена!"

"Съшествуването на мултивселени решава всички времеви парадокси."

"Там, дето се разпада нравствената смелост за взимане на решения и различаване например на измамата от истината, там свършва и животът изобщо, свършва преценката, стойността, облагородяващото деяние, и разложителният процес на моралния скептицизъм начева своето отвратително дело."

"Октомври настъпи, както обикновено настъпват нови месеци — по един сам по себе си напълно скромен и безшумен начин, без знамения и огнени клади, — тихичко се присламчи и леко би се изплъзнал от вниманието, ако то не бе нащрек. Времето в действителност няма раздели, няма бури или тръбни звуци при почването на нов месец или нова година и дори при настъпването на нов век само ние, хората, гърмим и бием камбаните."

И какво да правим?
Има множество възможности. Най-очевидната е, че падналите Икари могат да се отдадат
на живот, посветен единствено на удоволствието.
Както отбелязва Делсол, това не е рядко явление при хора, загубили боговете си. „Рухването на идеалите често влече след себе си някакъв цинизъм: ако всяка надежда е изгубена, тогава оставете ни поне да се забавляваме."

“Кой от нас щеше да издържи в живота? Морето се блъскаше под прозореца и повтаряше неспирно печалния зов на приключилата ваканция, когато всяко нещо сякаш се сбогува с теб и ти напомня, че никога вече няма да бъдеш такъв, заобиколен от тези човешки скулптури, с това чувство в сърцето.”

“Кой от нас щеше да издържи в живота? Морето се блъскаше под прозореца и повтаряше неспирно печалния зов на приключилата ваканция, когато всяко нещо сякаш се сбогува с теб и ти напомня, че никога вече няма да бъдеш такъв, заобиколен от тези човешки скулптури, с това чувство в сърцето.”

“Кой от нас щеше да издържи в живота? Морето се блъскаше под прозореца и повтаряше неспирно печалния зов на приключилата ваканция, когато всяко нещо сякаш се сбогува с теб и ти напомня, че никога вече няма да бъдеш такъв, заобиколен от тези човешки скулптури, с това чувство в сърцето.”