Цветомира Маринкова’s Reviews > Ненаписаната българска харта: есета, част 2 > Status Update

“Ти не им беше нужен. Беше им нужно името ти.”

“Как го мразя, защото се разхожда пред мен само за да ми напомня колко честен е той и каква безчестна маймуна съм аз! Не може ли някой камион да го сгази, та да не ми се мярка повече пред очите?”