YoGI’s Reviews > Чичо Томовата колиба > Status Update

— ...Не платих ли 1200 долара за мръсната ти кожа и всичко, което има в нея? Сега са мои и тялото, и душата ти!...
Въпреки непоносимите болки тези думи пробудиха дълбоко ликуващо чувство в душата на Том. Той изведнъж се изправи, повдигна към небето обляното си в кръв и сълзи лице и извика:
— Не! Не! Не! Моята душа не принадлежи на вас, господарю! Вие не сте я купили и не можете да я купите! Над нея вие нямате власт.

... Той се усмихваше, разговаряше, четеше вестници, спореше по политиката и се занимаваше с делови въпроси. И кой можеше да види, че тази безгрижна външност е само празна черупка върху едно сърце, превърнато в хладен и мрачен гроб...
— Не знам... Във всеки случай той никак не ми съчувства — каза Мари. — Не ми е казал нито една топла дума...
— Всяко сърце самò знае мъката си — отвърна студено мис Офелия.

— Помни ми думата: ако има нещо, което се изявява със силата на божествен закон в нашата епоха, то е, че масите ще въстанат и потъпканите ще вземат връх над нас.
— Това е една от тези червени републикански дивотии, Огъстин! Защо не се отдадеш на политика? От тебе би станало прекрасен площаден оратор. Ти имаш всички данни да успееш. Все пак надявам се да умра, преди да настъпи златният век на твоите мръсни маси.

— Тези многознаещи негри са страшно неприятни и дръзки, затова ги и дамгосват — обади се от другия край на стаята един грубоват човек. — Ако те се държаха както трябва, това нямаше да им се случва.
— Което ще рече: Господ ги е направил хора и не е така лесно да ги превърнеш в животни...
— Никаква полза нямат господарите от такива многознаещи негри — продължи другият, без да забележи насмешката в думите на събеседника

...Бащата дойде разярен и се развика, че ще ми даде да разбера кой ми е господар. Върза ме за едно дърво, накърши пръчки и каза на сина си, че може да ме бие, докато се умори. И той го направи. Ще го накарам да си спомни за това някой ден! Лицето на младия човек потъмня, в очите му блесна пламък, от който младата жена потрепери.
— Кой направи този човек мой господар? Ето това искам да знам?