YoGI’s Reviews > Рана > Status Update

Тъмнината се разпуква откъм изток – пушечен дим и есенна мъгла са неразличими в това призрачно призори.

Прислуга – едва сега му минава през ума, – така наричат войниците, които стрелят с картечницата и се грижат за нея. Прислуга. При всяка атака машината почти винаги остава здрава, докато прислугата... тя просто се сменя. Сякаш човекът в тази война е просто прислуга на машини за убиване на друга прислуга на други машини.

Откъде идва цялата тази лошотия, която прави от довчерашните румънски селяни сеячи на смърт вместо на жито?

Внезапно в храстите край пътя нещо изпърпори и оттам излетя една птица, която кацна на най-близкия висок надгробен камък. Фазан.
... Защо бе, тате? Защо не го стреля?...
Грехота е, сине. Хора почиват тук, не бива да ги стряскаме.
Ама нали са турци бе, тате?
Под земята няма турци, няма гърци, няма българи, сине. Една е за всички и всички сме едно под нея. Ама не го разбираме, докато я тъпчем отгоре.

Трябва да изтласкат врага отвъд вятърните мелници и да нощуват в тях...
...Каква е ползата въобще – мисли си Сава – от писането сега тук? То и от четенето каква полза е имало? Като сме чели това, което толкова по-умни хора от нас са писали, а и като сме писали това, което сме разбрали и запомнили, каква ни е файдата? Какво сме научили? Ето ни сега - въоръжени кости, жили и меса – тичаме да превземаме вятърни мелници.

Как стават тези неща, как се сприятеляваш с някого от първия момент? Как разпознаваш нечии очи, глас? Необяснимо нещо е човешкото лице и онази близост, която се случва или веднага, или никога.
Има хора, които сякаш някога отдавна си познавал, сега просто ги виждаш за пръв път.

Аз останах навън, загледан в лунната пътека по Дунава, и ме затерзаха мисли за всичко онова, което исках да правя със себе си, за всички планове, които имах, а все отлагах. Животът дотук ми даваше отсрочка. Смъртта, дали и тя ще ми даде?