Велислав Върбанов’s Reviews > Спиращият войната > Status Update

„... Вашер изръмжа.
— Словоохотлив както винаги — каза с въздишка Дент. — Знаеш ли какво е най-хубавото в теб, Вашер? Ти си стабилен. Предсказуем. Предполагам, че и аз, в известен смисъл. Трудно е да живееш толкова дълго като нас двамата, без да влизаш в шаблони, нали?“

„Тези хора вече изобщо не са идрианци.“ Наричаха се „патриоти“, но тя виждаше пред себе си тълпа, държана заедно само от вечната халандренска неприязън.
Отказа се да държи повече реч и им обърна гръб. Тези хора не се интересуваха от надежда или утеха. Искаха само отмъщение. Сигурно можеше да се възползва от този факт, но самата мисъл за това я караше да се чувства омърсена.“

„Както обикновено, Нощна кръв отказа да признае смъртта на Шашара.
„Тя ме направи, знаеш. Направи ме да унищожавам неща, които са зли. Доста добър съм в това. Мисля, че ще се гордее с мен. Трябва да поговорим с нея. Да ѝ покажем колко добре си върша работата.“
— Добър си, да — прошепна Вашер. — Прекалено добър.“

„Блашуивър смяташе, че войната е важна. Или поне че е важно да се подготвят за нея. Той ѝ вярваше повече, отколкото на който и да е друг бог или богиня, но също така го притесняваше агресивността ѝ. Беше дошла при него и го бе помолила да се включи в плановете ѝ. Дали не го беше направила защото знаеше, че е по-умерен от нея? Дали съзнателно не търсеше баланс на собствената си крайност?“

„... Някои бяха скромни като на Вивена, а други дори имаха приглушени цветове — макар обикновено да бяха акцентирани от ярки шалчета или шапки. Скромността в кройка и цвят явно не беше на мода, но се срещаше.
„Всичко се свежда до привличане на вниманието — осъзна тя. — Белите и убити цветове са реакция срещу ярките. Но понеже всеки упорито се старае да се отличава, никой не успява!“