Велислав Върбанов > Recent Status Updates

„Тя вече не беше сигурна дали казва истината, или играе роля.
Вероятно така беше по-добре. Така човек лъжеше най-умело.“

За пръв път се завръщам към роман още в същата година, в която съм го прочел. За мен „Изгревът в деня на жътвата“ е най-добрата книга за годината...

„Подземният свят на Анкх-Морпорк се отличаваше с такива мащаби, че обикновеният свят се носеше върху него като кокошчица, опитваща се да нахрани гнездо с пораснали щраусчета.“

„— Моят учител беше с мен, и неговият — с него — отвърна им Оджиън, когато взеха да го възхваляват. — Можах да задържа Портата отворена, защото той удържа планината неподвижна.
Те хвалеха скромността му и не го слушаха. Слушането е рядка дарба, а хората държат да си имат своите герои.“

„Съществува език, на който имената на всички неща са истински. Дума и дело са едно и също. Говорейки на тоя език, Сегой е издигнал островите от морето. Това е езикът на драконите.“

„Арен видя как той вдигна очи към жълтата звезда, сега високо над вълните, която очертаваше по повърхността им накъсана, фина като паяжина златна нишка.
След известно време Върховният жрец продължи:
— Не само насън, Арен, съзираме онова, което предстои, залегнало в отдавна забравеното, и говорим неща, които ни се струват безсмислени, защото не разбираме тяхното значение.“

„— Е, що се отнася до справедливостта, това е преувеличение — леко се усмихна пилигримът. — Аз предпочитам да се съглася с твърдението, че светът се е приспособил към основния закон на физиката.
— Интересно — провлачи глас елфът, — дали си мислим за един и същ закон?
— Всяко действие има противодействие — каза пилигримът.
Елфът изсумтя, но това беше изпълнен с доброжелателност звук.“

„Но тук трябва да отбележа, че тази битка беше само малък камък в строежа и значението й нямаше да е толкова голямо, ако плодовете от победата не бяха използвани толкова мъдро. Трябва да спомена, че вместо да почива на лаврите си, да се пъчи от гордост и да чака почести и награди, Ян Наталис се отправи на юг, почти без почивка.“

„Цири вече беше успяла да свикне с това, че в Старата реч такива риторични конструкции, външно имащи формата на въпрос, фактически не само че не се нуждаеха от отговор, но всъщност го и забраняваха. “

„— Писахме по този въпрос на нашия братовчед, Емхир вар Емрейс. Изпратихме му меморандум, в който настояхме незабавно да се сложи край на безсмисленото кръвопролитие. Със сигурност войната вече е свършила и е сключен мир.
— Не е толкова сигурно — отвърна студено Гералт. — Отвъд Яруга бушуват огън и меч, лее се кръв. Няма никакви признаци, че войната е към края си. Бих казал, че е точно обратното.“

„— В Добрата книга пише — Зулейка прелисти няколко страници, — че когато човек заспи, боговете му отварят залите и му говорят… А пророк Лобода учи, че когато сънуваш, виждаш или велика мъдрост, или велика глупост… Изкуството е в това да разбереш кое от двете е.“

„Знам, че не е било без основание. Но предупрежденията няма да помогнат. Славея ще допусне грешка. Той ще нападне вещер, предупреден и готов да се защитава. Ще нападне вещер, който очаква нападението. И това ще бъде краят на разбойника Славея. Искам да сключа съюз с теб, Гералт. Ще бъдеш моят ключов вещер. Не ме прекъсвай. Договорът е прост: всяка страна ще даде обещание, което ще изпълни.“

„Кръгът от хора, в който щеше да опита да се вмъкне, вече беше доста гъст и плътен — хората от Бремерворд обожаваха историите и не изпускаха нито една възможност да чуят някоя нова. А безбройните моряци никога не ги разочароваха, винаги бяха готови да ги позабавляват с нов репертоар от истории и приказки. Разбира се, предимно моряшки, но това нямаше никакво значение. Разказът си е разказ. Той си има свои закони.“

„Все още не познавах добре част от сърцето си. Място, недосегаемо дори за времето.“

„Докато гледах картата, мислите ми неволно се върнаха към града. Затворих очи и чух ромоленето на реката, печалния писък на нощните птици в тъмното. Рогът на Стража на портата отекваше сутрин и вечер, улиците бяха пълни със сухото тракане на копитата на еднорозите по плочите на уличната настилка. Жълтият дъждобран на момичето, което крачеше до мен, шумолеше на всяка крачка. Сякаш се потриваше в ръба на света.“

„Той се пресегна и леко ме потупа по рамото, както насърчаваш симпатично куче.
„Както пуква зората и слънцето започва да струи през прозореца“, повторих си. Хубава фраза.“

„Докато четях сънищата, ме обземаше силното усещане, че те преминават през мен. И си мислех, че онова, което сънищата искат, не е тълкуване в истинския смисъл на думата. Понякога, докато преминаваха през мен, те ме стимулираха вътрешно, от неочаквана посока, предизвикваха отдавна забравени вълнения. Като отколешен прах на дъното на бутилка, който се раздвижва, когато някой духне отгоре.“

„Докато крачехме по пътя през нощта, ние предимно мълчахме. Но не ми беше трудно да понасям това мълчание. Всъщност го посрещах с охота, защото мълчанието пораждаше спомени.“

Страшно увлекателна книга!

„... Вашер изръмжа.
— Словоохотлив както винаги — каза с въздишка Дент. — Знаеш ли какво е най-хубавото в теб, Вашер? Ти си стабилен. Предсказуем. Предполагам, че и аз, в известен смисъл. Трудно е да живееш толкова дълго като нас двамата, без да влизаш в шаблони, нали?“

„Тези хора вече изобщо не са идрианци.“ Наричаха се „патриоти“, но тя виждаше пред себе си тълпа, държана заедно само от вечната халандренска неприязън.
Отказа се да държи повече реч и им обърна гръб. Тези хора не се интересуваха от надежда или утеха. Искаха само отмъщение. Сигурно можеше да се възползва от този факт, но самата мисъл за това я караше да се чувства омърсена.“