Велислав Върбанов > Recent Status Updates

„... Животът не е история, която можеш да разкажеш, Дьо Леон. Нея можеш единствено да я изживееш. Добрата новина е, че имаш възможност да избираш каква да бъде: история за ужас – или за смелост. За отдаване на пороците – или за изпълнение на дълга. Историята на чудовище. Или тази на човек.“

„Четяхме мълчаливо. Странно е колко много можеш да научиш за някого, ако просто седиш с него и си затваряш устата.“

„... Веднъж ми каза, че съжалява, задето се е оказала разочарование за мен. Попитах я откъде е измъкнала тази нелепа мисъл. „От очите ви, татко, от вашите очи“ — рече ми. Дори веднъж не ми мина през ум, че аз може би съм се оказал още по-голямо разочарование за нея. Понякога си въобразяваме, че хората са като лотарийни билети, че са тук, за да сбъднат абсурдните ни мечти.“

„При всяка моя пауза книжарят повдигаше вежди въпросително и ми даваше знак с дясната си ръка да продължа да разплитам обърканата си история, която очевидно го забавляваше безгранично. На моменти вдигаше ръка и си нахвърляше бележки, или пък се взираше някъде в безкрая, сякаш искаше да обмисли изводите от моя разказ.“

„ — Дивак — промърмори светицата от източния фланг, която поразително приличаше на официалния портрет на генерал Ягуе.
— Ей ги на — рече Фермин. — Три светици има моята Испания. Света Досада, Света Вода Ненапита, Света Превзетост. Всички заедно превърнахме тая страна във виц.“

„Седнахме край масата в задната стая, заобиколени от тишина и книги. Градът бе заспал и книжарницата напомняше кораб, който дрейфуваше в океан от покой и сенки.“

„Думите на Пенелопе Алдая, които четях и препрочитах през онази нощ, докато накрая ги научих наизуст, изтриха с един замах неприятното усещане, останало от посещението на инспектор Фумеро. След като будувах цяла нощ, погълнат от писмото и от гласа, който долавях зад думите, призори излязох от къщи.“

„От този ден нататък Фермин Ромеро де Торес стана страстен любител на седмото изкуство и искаше да ходи на кино всяка неделя. Баща ми предпочиташе да си стои вкъщи и да чете, но Фермин не пропускаше прожекция. Купуваше планина от шоколадови бонбони, сядаше на седемнайсетия ред и лакомо ги поглъщаше, докато чакаше звездната поява на моментната знаменитост.“

„... тая народна плесница е много силна и много явна. Камериерката ѝ я намира разплакана; Мерси съобщава във Виена, че скръбта на кралицата е „по-голяма, отколкото въпросът разумно позволява.“ Мария-Антоанета, у която интуицията е винаги по-силна от размишлението, вижда незабавно, че в това поражение има нещо непоправимо; за пръв път, откакто e кралица, тя се сблъсква със сила, по-могъща от волята ѝ.“

„И най-раболепният дворцов поет не се осмели някога да нарече тоя добър човек „Велик крал“. В замяна на това всички художници си съперничат по усърдие да прославят със слово и образи кралицата: в мрамор, теракота, пастел, слонова кост и стихове. Защото нейното лице и държание отразявали недостижимо идеала на времето.“

Едва си намерих прилично издание на Пенчо Славейков, което да не е за ученици...

„Агнетата вонят отвратително. Това е направо.... фашизъм, прошушва възмутен Джибрата в ухото на ракиения си съсед. Кино, вдига рамене съседът, какво да правиш. Ще пием ракията на голо. Още не могат да повярват, че всичкото това крехко опечено месо ще отиде нахалост. Голям грях, казва бабата със сателитните изригвания, голям грях... Агне да заколиш и така да го батардисаш, не е на хубаво.“

„Как сладкраниците ѝ ще станат клубове по носталгия... Ориентът не държи пъбове, тук кафенето и сладкарницата ти е пъбът, тука му е хвърлен пъпът на Ориента.“

„Само по тези места и в такива мигове, между милиционерската униформа и буржоазния халат, можем да мернем за миг истинското лице на историята...“

„Никой не може да влезе два пъти в една и съща история.“ Гаустин

„- Виждам, че целият ви прекрасен златист костюм е окалян, господин началник на Пощата. Чудна работа, всичките тези пари, заровени в полето. И все още ли не си спомняте нищо за това как стигнахте дотам?
Изражението на Ветинари започна да му лази по нервите. „Ти знаеш - мислеше си той. - И аз знам, че ти знаеш. И ти знаеш, че аз знам, че ти знаеш. Но аз знам, че ти не можеш да си сигурен, не и сигурен.“

„Мокр никога досега не се беше вълнувал от вестници. Той беше човек на изкуството. Не го интересуваха големи схеми. Сядаш и омотаваш човека пред теб, като го гледаш честно в очите.“

„Всички лъжеха за прадедите си, това си беше нормално. Да си ги купиш,беше малко стряскащо, но този тъмен първичен стил доста подхождаше на Гепи Мангизов.
Купища слухове се бяха нароили за Гепи Мангизов,откакто хората го забелязаха и започнаха да се питат:„Кой е Гепи Мангизов? И що за име е това Гепи? Едно беше сигурно, той организираше големи партита. От онзи вид партита, които ставаха част от градската митология."

„Странни същества са това хората. Откраднеш ли пет долара, си мръсен крадец. Откраднеш ли обаче хиляди долари, си или правителство, или герой.“

„Сърцата са издръжливи и рядко се разбиват, сигурен съм, че е права… но важи ли това за тогава? За сърцата на хората, които бяхме тогава? За сърцата в Атлантида?“

„Кръвта на сърцето“ — помисли си той развълнувано. За пръв път от години насам си спомни как можеше с мислите си да е някъде другаде. Те сякаш политаха. Розите светеха на тъмната повърхност на бюрото му като рубини, като тайните лъчи от скритото сърце на света.
„Няма само един свят — помисли си Боби. — Не е само един. Има и други светове освен този. Милиони други светове, които се въртят в спиралата на Кулата...“

„Боби беше възхитен от историята и още след първите пет минути знаеше, че това е истинска история, както тази в „Повелителят на мухите“. Хората изглеждаха напълно реални, което правеше фантастичните моменти още по-страшни.“

„— Отрепки — по-скоро каза, отколкото попита Боби.
— Отрепки — повтори Тед. После отпи от бирата си, погледна замислено към лаещия Баузър и остана така за известно време като играчка със счупена пружина или машина, останала без гориво. — Те ме усещат — каза. — Както ги усещам и аз. Е, живеем в един странен свят.“

„Смешното беше, че не можех да се изплаша дори и от цяла библиотека с Настръхващи книги. Че насред превърналия се в реалност кошмар в подземния замък без изход появата просто на някакъв текст, който мога да прочета, ми даваше чувство на защитеност.“

„Купувай! Купувай! Бяха книги, това беше важното! Сграбих една голяма пазарска кошница и напосоки започнах да хвърлям в нея каквото ми падне. Не гледах нито автора, нито заглавието, нито цената или състоянието на книгите. Беше ми все тая дали са скъпи първи издания, или евтин боклук, дали ме интересуват и изобщо имат ли някаква стойност. Обзет от неутолим глад за литература, можех да го заситя само по един начин...“

„Ренарин сега виждаше само истината. В десетки разновидности. Защото някои истини си оставаха такива независимо от гледната точка, ала това не важеше за повечето неща в живота. Отговорът на повечето въпроси беше „зависи“.

„– Забележителната мощ – каза Захел – изисква забележително обучение, в противен случай може да се прояви като тромавост.“

„– Идваш в храм да размишляваш?
– Тихо е. И красиво.
– Дори след всичките тези години понякога не съм сигурен какъв човек си, Ясна. Нима това място не те гневи? Ти отричаш божествеността в основата на твоята религия. Отричаш вярата на хората, които са го построили.
– Дребно възражение, но не отричам, че хората, които са го построили, са били вярващи. Не отричам и силата на вярата им да вдъхновява.“

„Отеца на Бурята беше ехо на Всемогъщия. По същия начин скицата с въглен на Шалан можеше да се отпечата на друга страница, оставяйки бледо подобие на оригиналната рисунка.“