Велислав Върбанов’s Reviews > Танцувай, танцувай, танцувай > Status Update

„Репортерът беше направил всичко възможно. Беше подготвил перфектно статията си, тя преливаше от справедливо негодувание - и беше безнадеждно старомодна.
Сгънах я, пъхнах я в джоба си и изпих още едно кафе.
Замислих се за собственика на стария „Делфин“. За Господин Несретен, роден без късмет. Изключено би било той да пробие в днешния ден и време.
- Старомоден! - казах на глас.“

„Загледан в дъжда, се замислям какво означава да си съпричастен, да си част от нещо. Някой да плаче за теб. От далеч, от много далеч. Всъщност от един сън. Колкото и надалеч да се пресегна, колкото и бързо да тичам, никога няма да стигна там.“