Велислав Върбанов’s Reviews > Градът и неговите несигурни стени > Status Update

„Все още не познавах добре част от сърцето си. Място, недосегаемо дори за времето.“

„Докато гледах картата, мислите ми неволно се върнаха към града. Затворих очи и чух ромоленето на реката, печалния писък на нощните птици в тъмното. Рогът на Стража на портата отекваше сутрин и вечер, улиците бяха пълни със сухото тракане на копитата на еднорозите по плочите на уличната настилка. Жълтият дъждобран на момичето, което крачеше до мен, шумолеше на всяка крачка. Сякаш се потриваше в ръба на света.“

„Докато четях сънищата, ме обземаше силното усещане, че те преминават през мен. И си мислех, че онова, което сънищата искат, не е тълкуване в истинския смисъл на думата. Понякога, докато преминаваха през мен, те ме стимулираха вътрешно, от неочаквана посока, предизвикваха отдавна забравени вълнения. Като отколешен прах на дъното на бутилка, който се раздвижва, когато някой духне отгоре.“

„Докато крачехме по пътя през нощта, ние предимно мълчахме. Но не ми беше трудно да понасям това мълчание. Всъщност го посрещах с охота, защото мълчанието пораждаше спомени.“