Deni’s Reviews > Атанас Далчев: Събрано > Status Update

Човек бе сътворен от кал, но
днес от желязо е света.
Тежко̀ на мекия! За малко
щях да умра от доброта.

Сега, уста безмълвни сключил,
свил гневно на юмрук ръце,
живея и усърдно уча
на зло беззлобното сърце.

Малкото момче във здрача слуша
как расте градинската трева
и растат на неговите устни
някакви слова.

И само̀ то почва да говори
с лястовиците, със вечерта,
със помръкналите кръгозори,
с бога и света.
 

"Човечество, спри да въздишаш,
скрий лицемерните сълзи!
Човек не ни е брат, а зид,
на който се лепят афиши."

"Мълчим и денонощно работим,
и чакаме по-светли дни,
а дните си вървят и ние,
кога ще заживеем ний?"