Stanislava Spasova’s Reviews > Осъдени души > Status Update

“— Сполучих напълно!… — каза тя със смях.

— Не сполучихте, но отмъстихте.

— Радвам се, ако е така.

— Зная!… Защото ви липсват други радости.”

“Други ще му останат верни! — саркастично забеляза Доминго.

— Кой?

— Вие, разбира се.

— Та аз го мразя!…

— Въображение на влюбена жена.”

“Като всеки лъжец, аз съм слаб, подъл и страхлив.

— Вие сте само нещастен… Подлеците не признават грешките си.”

Тя искаше да сграбчи това сърце направо,да го откъсне,както грубите ръце на лаком човек откъсваха узрелия плод от дървото. Тя искаше да го погълне,да се насити от него без друга мисъл освен мисълта за удоволствието,което ще изпита.

“Тя го желаеше с всички фибри на тялото си, с оня пристъп, в който изпадат чувствата, когато човек знае, че би могъл да откъсне любимото същество като разкошен, недокоснат от други узрял плод”

“— А защо имате врагове?
— Защото дори самият Христос е имал малко приятели.”