Desislava’s Reviews > Сто милиона години и един ден > Status Update

"Тъгата ми е все същата, за четиресет години така и не се промени - накуцващо животно, което в сляпата си паника ми раздира стомаха, моли да излезе, върти се и се присвива, обаче прави точно обратното, забива се по-навътре, като не ми позволява да го извадя на дневната светлина, която най-сетне ще го убие."

“Никога не знаеш дали ще намериш планината там, където си я оставил.”

“След това прибрахме торбите, сгънахме ножовете и продължихме нескончаемия си набег, същински човешки атоми, ерозиращи планината, подобно на водата, вятъра и леда преди нас.”

"Джио взимаше скъпо, защото не беше мъртъв."

"Бутилката беше начената и никой нямаше да забележи. При първата глътка ме връхлетя планински вятър, симфония от склонове и ливадни цветя, която ме накара да се просълзя."

"И ако често всичко започва от даден път, аз бих искал да знам кой беше направил моя толкова криволичещ."