Stanislava Spasova’s Reviews > Книгите на Яков > Status Update

Талмудът проповядва, че е нужна християнска кръв, а който вярва в Талмуда, трябва да я иска.
- Нищо подобно няма в писанията - казва Нахман помрачено.
- Всичко има в писанията - отвръща му Яков.
Подписват прошението мълчаливо.

“…а тя се заклела, че ще пази тайна.
И някак, неясно kak, след няколко дни научили почти всички.
Думите са като гущери, изпълзяват от всякакви затвори.”

Истината заради самата истина не си струва да бъде дирена. Тя сама по себе си е сложна. Трябва да знаем за какво ни е истината и може ли да бъде от полза.

“Забранявам ти да се отчайваш.[…]Ако мислиш, че си способен да унищожаваш, помисли за това, че си способен да градиш наново.”

Взема снежинка върху пръста си и я разглежда. Кристалната красота изчезва за няколко секунди, тъй като това е красота не от този свят и човешката топлина я убива.

Грехът става по-силен, когато мислим за него, когато го въртим в главата си, представяме си го, оплакваме го. А то си е речено - нужно е покаяние и толкоз.

Речено е: Който е пълен със себе си, в него няма място за Бога.

Когато разгледаш света като добър, тогава злото става изключение. Но ако го приемеш обратното - че светът е лош, а доброто е изключение - тогава всичко се подрежда добре и разумно. Защо не искаме да видим очевидното?

На самото дъно на скръбта и траура се намира трохата на радостта на празника - и обратното. Исая казва в 61:3:
“Венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух.”

Най-добре се чувства на ново място, защото тогава сякаш светът започва отначало. Да си чужд, значи да си свободен. Да имаш собствена история, която не е за всички, собствен разказ, изписан със следите, които оставяш след себе си.