Илияна Димитрова’s Reviews > Още съм жив > Status Update

На мръкване
Стаята във тъмното се стапя.
Вечерта на пръсти, мълчешком
влиза и обира с черни лапи
всичко, що докосне в този дом.
Книгите, бюрото и дивана
бавно стават буци тъмнина.
В примка от последния лъч хванат,
в полилея беси се деня.
Утре пак в светлик ще побелеят
мебели и книги, и стени…
„Как — наум се питам — се живее
между толкова самоубийци-дни?“