Stanislava Spasova’s Reviews > Три коня > Status Update

Ако аз също съм друг, то е, защото книгите, дори повече от годините и пътуванията, променят хората. След множество страници научаваме друг начин, друг ход, различен от предприетия, считан за неизбежен.

…да се спасиш означава да паднеш още по-дълбоко в капана, вместо да се измъкнеш. Само смъртта е истински изход.

Обичам те от любов и от отвращение към мъжете, обичам те, защото си непокътнат като остатък от друг живот, защото частта, която продължава да съществува, си заслужава колкото и цялото, изключвайки всички останали загубени парчета..

Животът е дълга права и умирането е като да минеш на нов ред без тялото.

“Галиш всичките ми кости, целуваш ме отвътре, най-надълбоко, носиш покой в цялото ми тяло“ – казва тя, докато косите ѝ се блъскат в лицето ми…

„Караш ме да забравя коя съм“.
„Не, карам те да го разбереш още по-добре –
ти си жената, в която съм влюбен. Няма по-ясно наименование за теб от това, поне за мен.“

„На нищо не може да ме научи пепелта, Селим, аз самият съм пепел.“

Това трябва да правят книгите – да носят човека, не той тях, да смъкват бремето на деня от гърба му, а не да добавят собствените си грамове хартия върху прешлените му.

Така стоят нещата, не съумяваме да се изправим пред въпроси. Ние сме само остатъкът от отговорите. Ние... Дори не знам кого слагам в тази купчина ние…

Едва изяли една-две лъжици сол с някого, и вече бленуваме за любов. Но преди да му се отдадем, трябва торба сол да си поделим.