Deni’s Reviews > Дяволите > Status Update

Мамо, вече не ми е забавно. Прибери ме у дома 😰😣☠️

Абъркромби да се ебава сам със себе си за обрата, който е написал чрез един от собствените си персонажи е нещо, което не просъстваше в бинго картата ми, но определено made my day 🤣🤣🤣

Бройте ме за приятно изненадана и подобаващо впечатлена 😳✨ Запозната съм с перипетиите на 🍆 на брат Диас, но току що в картинката влязоха и топките му. И то по най-удовлетворителния възможен начин 👀😂

Не, че не го очаквах още от началото, но пак ми се ще да ги хвана тия двамата и да им нашаря дупетата, докато не засветят като огромна клада в непрогледна нощ 😤🙌🚨🚨🚨

"Понякога беше натоварващо да знаеш какво точно предстои. А понякога носеше удивителна утеха."

"- Лесно е да си мъдър, когато става въпрос за живота и изборите на другите.
- Въпреки това малцина успяват."

Казвам ти дъще, сещай се снахо 👀

- Вие имате ли какво да кажете...херцог Аркадий?
- Имам и то е следното...[...] Никога не се ебавай с библиотекар."

Амин! 😂😂😂🙌🔥

"В края на краищата що за човек е този, който постоянно се нуждае да изтъква своята важност? Само този, който е наистина незначителен."

Нащо момче порасна 🥹🖤

"Всички ние виждаме света през призмата на собствените си натрапчиви идеи."

Якоб не си отваря често устата, но за сметка на това като я отвори...

Минахме и трета част. Тук темите бяха себеоткриване, признателност и любов. Моралът на църквата и правилата започват да размиват своите очертания и в контекста на големите лични и бойни предизвикателства се откриват неочаквани качества и висоти на духа. Разбираме, че истинските добродетели не винаги имат лицеприятен вид. Но винаги са водени от любовта. Във всичките ѝ форми.