Кака с книги’s Reviews > Месо > Status Update

Главният герой: свободен, а все още роб в мислите си на системата... той е всичко друго, но не и симпатичен за четене...

Нямаш дори име...

Брутално! Свят в който нормалното е утопия, а утопията- нормално... иска ми се тази новела да е по-голям роман, ама толкова хубави теми за развитие... като например >>>

Майчинството и детето като разменна валута:

"Детето означаваше за жената само едно – повече месо. Затова тя го пазеше – докато детето беше живо, имаше полза от него; ако обаче умреше, жената губеше правото на увеличена дажба купони. Никой друг не се занимаваше с децата и беше немислимо в някоя къща дете да дразни с присъствието си когото и да било. Само майка му беше длъжна да го търпи. А ако детето умреше..."

"Такива думи! Никога досега не бях чувал нищо подобно. Думи, изречени съвсем открито. Момичето не се оглеждаше, когато ги произнасяше, не стрелкаше насам-натам с поглед, за да се увери, че никой не подслушва нейното прегрешение! И този неин въпрос! Сякаш изобщо можеше някого да го интересува как се чувства друг човек!"

Не съм се радвала толкова на трева в художествено произведение... евър...! 😆

Гениален начин за внушение, че системата се дължи на косъм от разпадане само чрез колективния страх; точно както в теоретичната физика слонът може да се задължи от падане от скала в пропаст като се държи с хобот за ствола на една маргаритка...

"Колкото полицаите и месарите държаха здраво Халите под контрол, толкова напълно вяло и престъпно нехайно пренебрегваха надзора над службата, където се раздаваха купоните!"

Окей, явно и земеделие или поне градска тревна площ няма в това време-пространство в миналото [бъдещото] светло социалистическо общество на крайна консумация, че да яде поне от него, щом няма [достъп до] месо...