Deni’s Reviews > Вълшебната планина > Status Update

"Изкуството е нравствено, ако носи пробуда. Ами ако върши обратното? Ако тя [музиката] омайва, ако приспива, ако спъва дейността и напредъка?"

Много, много хубава тема за размисъл. За тъмната страна на изкуството като интрумент за пропаганда и затъпяване.

"Музиката е неоценима като последно средство за въодушевяване, като сила, която увлича нагоре и напред, ако намери духа подготвен за нейното въздействие. Но литературата трябва да я е предшествала. Музиката сама не кара света да върви напред. Музиката сама е опасна."

Хммм...

Сетембрини е може би най-интересният образ в тази книга. Разсъжденията му всеки път предизвикват размисъл. Аргументацията му е много любопитна: на моменти много точна, в други - много пристрастна инсубективна. В същия момент знаем прекалено малко за неговото минало, за да можем да убедено да заявим това. Което предизвиква въпроса "как тогава преценяваме, че са субективни?". Цялата книга е thought experiment.

"Надявам се, че нямате нищо против проклетията, инженере. В моите очи тя е най-блестящото оръжие срещу силите на мрака и грозотата. Проклетия, господине, значи критичен дух, а от критиката произхожда и напредъкът, и просвещението."

"- Е, господин Сетембрини, чак порок…
- Защо не? Нещата трябва да се определят истински и с енергия. Това подкрепя и възвишава живота. И аз имам пороци."