Georgi Kumanov’s Reviews > Играта на ангела > Status Update

Чудно колко лесно е да сподели човек с един къс хартия онова, което не би се осмелил да каже някому в лицето.

-Давид?
Спрях се мълчаливо от другата страна на вратата.
-Не е вярно. Не е вярно, че не умеете да обичате никого.
Оттеглих се в стаята си и затворих вратата. Легнах в кревата си, свит на кълбо, и затворих очи.

Преди да завия зад ъгъла, се обърнах и се уверих, че все още е там и ме гледа. Колкото и да ми се искаше да я намразя, нямах сили за това.

Оставих се в обятията ѝ и зарових лице в косата ѝ. Докосването ѝ бе покой и гостоприемство, то носеше светлината на живота, бликаща от едно седемнайсетгодишно момиче.