Stanislava Spasova’s Reviews > Покривът > Status Update

Какво можеше да докладва. Загуба на материал, загуба на време, загуба на труд, загуба на основни средства, загуба на хора... Цифрова статистика, в която никъде не може да се напише „Ние сами ще си ги изровим!“.

Защо да не ѝ кажа! Мила моя, вие, жените, искате, всяка иска да бъде първата, но ето, ти ще бъдеш последната! Това е много повече!“

…,цял живот прекарваме, за да дирим нещо, което го няма, и пропускаме това, което е край нас, не го поглеждаме, така да се каже, живеем с илюзиите на бъдещето, а не с плътта на настоящето!

И страшно, и радостно беше, че в последните часове на свободата, които му оставаха, той получаваше най-щедро даровете на любовта, за да стане болката още по-непоносима…

Необходима ѝ беше само сила. И тя дойде от нейната безнадеждност.

Некадърият е винаги предан, той е най-преданият, най-подчиненият. Всеки, който може да създава нещо, е вече независим. Моженето е независимост, която развращава хората. А тия – не могат, и цял живот ще служат на някого, който може!

„Всичко е въпрос на болка!“ Но и болката е въпрос на време, това си остава единствената смислена истина. Времето се нарича покрив, нарича се живот, нарича се социализъм, нарича се комунизъм. Но се нарича и смърт!

„Знаеш ли, че единственото, с което човек превъзхожда животните, е свикването! – дърдореше оня от края на нара. – Няма нещо, с което човек да не може да свикне!“

Народ ли? Народът е колективна курва, която няма равна на себе си! Ако сега Донков им заповяда да ми се кланят, ще хукнат да ми ближат подметките, ако им заповяда да ме плюят, ще се удавя в слюнките им…