Deni’s Reviews > Анн от Авонлий > Status Update

"[...] само глупаците си мислят, че знаят всички отговори."

"Обещала съм им утре да го заведа на разходка с лодка. И да си направим прикник край езерото. Уговорката беше днес да се държи добре и той действително се ПОСТАРА. Сърце не ми дава да го разочарова въпреки инцидентите."

Това не бяха инциденти и той изобщо не се е постарал. И за отвратителното си поведение получава награда. Много възпитателно, няма що. Заслужава да остане сам у дома, ето какво заслужава.

Уау! Три "безценни" урока в тази глава:
👉 Няма нужда да те възпитават и да си носиш последствията ако си малко нагло момченце;
👉 Гордей се с недостатъците си и не се променяй, нищо че същите ти носят нещастие и неприятности на хората около теб;
👉 Ако съсипеш нещо чуждо и рядко достатъчно е да възстановиш еквивалента му в пари и всичко е вече решени.

Дейви - непослушното, невъзпитано, лъжливо и нагло лекенце, което се опитва всеки път да се измъкне като пръдня из гащи е любимото момченце на Анн и Марила и заслужава цялата любов. Докато добрата, тиха и възпитана Дора остава напълно забравена. Дам. How about no 🙃 Няма да коментирам факта, че ако Дора като момиче правеше това, което прави Дейви щеше да е ПРОБЛЕМ!

Мдам. Човек като порасне определено губи доста от чара и магията си.

Нуждата да бъдеш потребен и оценен определено изкривява човешката преценка. Много по-привързани сме към тези, които имат бужда ит нас, отколкото към тези, които се справят чудесно самостоятелно. Но дали е въпрос на Его или на чисто човешка нужда от общност? Или и двете?

Оригинал: “Everything that’s worth having is some trouble,”
Превод: "Няма лесно"

Ммм.... 😕 Хем е точно преведено, хем не баш 😮‍💨

Оптимизма и идеализма имат своята тъмна страна. Но имат и своята съзидателност. Без тях импулса на промяната не би съществувал.

Мммм, госпожа ДоНЕЛ. Няма по-голяма напаст за един учител от превзетия, помпозен, амбициозен, но кух, нагъл и нахален родител. Да си парвеню е душевно състояние. Не е задължително да си заможен мен ако питаш. Също както, за да си селтак не е задължително да си родом от село.

Чета за цялата ситуация с Доли и си мисля "много хора ще се облагодетелстват от прочита на тази книга. Най-малкото, за да се запознаят с концепцията за носенето на отговорност с достойнство.". Явно никой не им я е обаснил в детски години и сега всички им сърбаме супата. Поздрави на родителските им тела.