Deni’s Reviews > Анн от Авонлий > Status Update

Тъкмо да си кажа, че тази поредица не е като "Малки жени", която учи жената да бъде малка, да си знае мястото (като безгласна случиня на мъжа си и по-нисша от него във всяко едно отношение), че е прогресивна за времето си (Анн е учителка, мечтателка) и се започна и тук: жената трябва да се подчинява на мъжа, мрънкачка е, нерационална е...

Не мога да го понасям това лекенце Дейви. Да се забавлява от това да трепе животни и да ги гледа как страдат. Пълна отрепка! И това да ми го пробутват като сладко и нормално за момченце. Като нещо, което заслужава много повече обич от Дора, която е добра и послушна. Ми, не, сори. Не мога да разбера защо точно той е толкова на фокус в историята, като това чудо трябва да е в изправителен дом.

Онзи момент, когато тъпия и празноглавия нарича интелигентния и с въображение луд 🙃

"[...] само глупаците си мислят, че знаят всички отговори."

"Обещала съм им утре да го заведа на разходка с лодка. И да си направим прикник край езерото. Уговорката беше днес да се държи добре и той действително се ПОСТАРА. Сърце не ми дава да го разочарова въпреки инцидентите."

Това не бяха инциденти и той изобщо не се е постарал. И за отвратителното си поведение получава награда. Много възпитателно, няма що. Заслужава да остане сам у дома, ето какво заслужава.

Уау! Три "безценни" урока в тази глава:
👉 Няма нужда да те възпитават и да си носиш последствията ако си малко нагло момченце;
👉 Гордей се с недостатъците си и не се променяй, нищо че същите ти носят нещастие и неприятности на хората около теб;
👉 Ако съсипеш нещо чуждо и рядко достатъчно е да възстановиш еквивалента му в пари и всичко е вече решени.

Дейви - непослушното, невъзпитано, лъжливо и нагло лекенце, което се опитва всеки път да се измъкне като пръдня из гащи е любимото момченце на Анн и Марила и заслужава цялата любов. Докато добрата, тиха и възпитана Дора остава напълно забравена. Дам. How about no 🙃 Няма да коментирам факта, че ако Дора като момиче правеше това, което прави Дейви щеше да е ПРОБЛЕМ!

Мдам. Човек като порасне определено губи доста от чара и магията си.

Оригинал: "This world would be a much more interesting place . . . although it IS very interesting anyhow . . . if people spoke out their real thoughts."
Превод: "Светът би бил удивително място (не, че сега не е), ако хората по-често си споделяха подобни мисли."

Започвам да се нервирам 🙂

Нуждата да бъдеш потребен и оценен определено изкривява човешката преценка. Много по-привързани сме към тези, които имат бужда ит нас, отколкото към тези, които се справят чудесно самостоятелно. Но дали е въпрос на Его или на чисто човешка нужда от общност? Или и двете?