Велислав Върбанов’s Reviews > Илиада > Status Update

„Свада жестока и тежка избухна сред други безсмъртни.
Пориви с разни подбуди гъмжаха в гърдите им вечни.
С грохот се счепкаха върло, гърмеше земята обширна,
стенеше с тътен небето безкрайно. В Олимп разположен,
Зевс го дочу и сърцето му в миг се усмихна със радост,
тъй като беше видял богове да се втурват във боя.“

„Тясно стълпени троянци нападнаха с Хектор начело,
който летеше подобно на камък заоблен по стръмно,
щом го откърти поройна планинска река от скалите,
след като с буйните струи основите им подкопае.“

„Викай, отдето минаваш, войниците будни да бъдат.
Всеки мъж срещнат зови по баща и по родово име,
всички почитай и с никого горд и надменен не бивай!
Нека сами се потрудим, защото от люлката още
Зевс олимпийски за нас отреди тая участ сурова.“

„Бог Аполон, сребролъкият, призрак измамлив създаде,
сходен напълно с Енея, със същите бойни доспехи.
Около призрака сбрани, троянци с ахейци взаимно
върху гърдите си в боя разсичаха волските кожи —
щитове кръгли, големи и щитове леки, крилати.
Феб Аполон заговори тогава на буйния Арес:
Арес убиец, във кърви оцапан, стени разрушаващ!
Няма ли този човек, Диомед, да прогониш от боя...“

„Устремно слезе Палада от стръмни била олимпийски,
тутакси стигна при гладките кораби в стана ахейски.
Там Одисея намери, подобен на Зевса по разум.
Той не докосваше черния хубавопалубен кораб,
тъй като мъка гнетеше ума и сърцето му гордо.“