mar234’s Reviews > Фауст > Status Update

„Да! До това прозрение голямо
в последна сметка все пак се добрах:
живот и свобода ще имаш само
ако воюваш всеки ден за тях,
ако – през детство, зрелост, старини –
в опасност изживееш свойте дни!“

„За най-успешни сатаната
междуособиците смята,
които той и тук внедри.
Нехармонично, истерично
и подчертано демонично
кънтят долове и гори.“

„Привлечена от прелестната гледка,
към края чуден редом с мен тръгни!
От този трон ще построим беседка
за нашите аркадски волни дни.“

„Не! Мразя тия битки, разиграни
с упорство между роби и тирани:
речеш си, че клането им е спряло,
но то, не щеш ли, почне отначало!
И никой не съзнава, че така
самият Асмодей ги подстрека,
та в свободолюбивата кавга
един слуга се бие с друг слуга!“

„На търг отиват чаши, колиета...
Хартийката, навсякъде приета,
посрамва всеки, който се присмива.
Страната свикна: колко е щастлива!
Навсякъде в държавата любима
и злато, и хартия вече има!“

„Да имах обеците само, ах!
Веднага друга се почувствах с тях!
Защо ли съм дарена с красота,
когато пет пари не струва тя?
Най-много някой с жал да ме погледне...
Така e, когато
за злато, за злато
светът полудял е – а ние сме бедни!“

„А и светът, където гасна сам
сред хилядите книги, с прах покрит e!
Каква ли лудост тласка ме насам,
към рая на прахта и на молците?
И струва ли си всичко да чета,
за да прозра чрез книжната купчина,
че страдали мнозина по света,
а щастието срещали малцина?“

„Когато нещо в теб дълбоко тлее,
не го изричай с плахата уста –
дали е сполучливо, или не е,
ще го погълне дива суета.
Не, по-добре години нека зрее,
преди да грейне с висша крacoтa!
Лъщи ли нещо, то е с кратка слава –
същинскoтo в потомците минава.“