✨ivy✨’s Reviews > Времеубежище > Status Update

“Човек не е направен да живее в затвора на едно тяло и едно време”

“Щастие ли? Щастието е нетрайно като мляко на слънце, като муха зиме и минзухар в ранна пролет. Гърбът му е крехък като на водно конче. Не е кобила да го яхнеш и да препускаш надалеч.“

“От летището в Цюрих взех директно влака за един манастир на половин час път, където можех да си позволя килия с Wi-Fi (какво повече) в крилото за гости.”

“Хубаво е да познаваш добре родината си, за да я напуснеш малко преди да щракне капанът.”

“Вървях навън, фейсбук хайдути и комунисти крещяха в главата ми и ставаше все по-ясно с отрезвяващата хладина на нощния въздух - имаше две Българии и нито една от тях не беше моята.”

“Ако нещо можеше да спаси тази държава от целия кич, който се изсипва отгоре й, помислих си, то ще е само мързелът и безхаберието. Което я погубва, то и ще я оварди.“

“Но миналото е пълно с улички, приземни стаи, разрояване и коридори. И с приписки за неща, които са ни изглеждали неважни, а после изведнъж разбираме, че точно там, в неважното, е гнездила и снасяла патицата на миналото.”

“Беше се превърнал в баща си, за когото разказваше, както рано или късно всички щяхме да се превьрнем в бащите си.”

“Един съвет от мен, никога, никога не посещавайте след дълго отсъствие мястото, което сте оставили като деца. То е подменено, изпразнено от време, напуснато, призрачно.
Там. Няма. Нищо.”

“Непрекъснато произвеждаме минало. Ние сме фабрики за минало. Живи машини за минало, какво друго. Ядем време и произвеждаме минало. Дори смъртта не е решение. Човекът си е отишьл, а миналото му е останало.”