Велислав Върбанов’s Reviews > Роботите - том 1 > Status Update

„Позволи си за няколко минути да потъне в собствените си мисли. Сама по себе си, дискусията с Данийл беше от полза, защото, докато си играеше с проблема около думите, Бейли успя да забрави, че е в Космоса. Да забрави, че се приближават към онази точка, отдалечена достатъчно от центъра на масите на Слънчевата система, от която корабът щеше да направи скока през хиперпространството.“

„За този, който познаваше Данийл като робот, това бе опит да свърши работа, без да обиди никого от хората - нито Бейли, нито Атълбиш. За този, който го смяташе за аврорианец, жител на най-стария и най-могъщ външен свят, тази реч звучеше като серия от рафинирани любезни заплахи.“

„Бейли се чувстваше като в клопка.
Беше попаднал в клопката на обстоятелствата; клопката на служебните си задължения на Солария; клопката на опасността, застрашаваща Земята; клопката на обкръжението, което с мъка понасяше; клопката на отговорността, от която не можеше да избяга. И освен всичко друго, се бе забъркал в един космически конфликт, съвсем непонятен за него.“