Irena Milanova’s Reviews > Три ябълки паднаха от небето > Status Update

най-голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат

...животът - това са кръговете, които капките дъжд оставят по водата, и каквото и да се случи, то е отражение на онова, което е било преди, само че на никого не му е дадено да ги разчете, могат го само шепа избрани, които, дойдат ли веднъж на този свят, не се връщат никога повече, понеже още от първия път изпиват чашата си до дъно...

- Вярвам ти, синко - прекъсна го Василий. - А нищо не стои по-високо от доверието.

Тя си мислеше с усмивка колко многолико може да бъде човешкото щастие, многолико и милосърдно - във всяко свое проявление.
...
- Ако ми кажат, че трябва още веднъж да изживея онова, през което минах с бившия си мъж, за да бъда след това с теб, щях да се съглася - призна веднъж Анатолия на Василий.

...светът е малък, а ние сме големи, макар и от глупост цял живот да смятаме, че е обратното.

...Всяко изпитание отклонява по някоя беда. Смятай, че ти се е разминало нещо лошо.

- Навсякъде има живот - не можеше да се начуди Валинка, докато разглеждаше мрежите на паяжините, задръстени с изсъхнали трупчета на насекоми, и проникналите в стаята спаружени стръкчета трева, - навсякъде има смърт... и живот.

...Валинка понечваше да се завтече към внука си всеки път, когато той се препънеше, а Вано, обратното, не се и помръдваше, само стискаше сърдито жена си за лакътя - само да си посмяла, нека падне, затова се е родил момче, за да пада и да става.

"Няма рай, и ад няма - проумя изведнъж Анатолия. - Щастието е нашият рай, горестите - нашият ад. И нашият Бог е навсякъде, навред е не само защото е всемогъщ, но и защото е онези невидими нишки, които ни свързват един с друг."