Irena Milanova

“Вече сме чужди,
достатъчно чужди -
ето: разговаряме
почти естествено!”
― Стефан Цанев

“ЗАГАДКА

Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?

Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?

Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?

Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -

как сърцето обича
само няколко мига?
Злоба има за всички.
Любовта не достига.”
― Георги Константинов, Обичам те дотук

“СРЕДНОЩЕН ТЕЛЕФОН

Прости детинщината моя,
че ти звъня по никой час:
на самотата във покоя
ми е потребен нечий глас.
Щом цялото пространство нямо
с хиляда гласа ме коси,
един единствен търся само -
от всичките да ме спаси.”
― Дамян Дамянов, Отворен кръг

“ЗИМЕН ЗАЛЕЗ

Какво небе! Като излят бакър!
Като огнище. Като жива рана.
Под свода му - голям горящ чадър -
гори земята, цялата огряна.
Гори всемирът - многоцветен шар...
И в залезните пламъци ужасни
сам разпознавам своята душа,
която светва в миг. За да угасне.”
― Дамян Дамянов, Отворен кръг