Irena Milanova

“Раздялата е нощ, в която тъмните цигулки на тъгата
от глухите ни думи раждат неочаквани съзвучия,
в която не познавам профила изящен на ръката ти,
а ти не помниш нищо от това, което се е случило.
Във тази нощ което е било любов се е превърнало
във лесно разгадаем знак за предстоящата далечност.
Прегърнати сме, ала нямам сили към прегръдката ни
да присънувам сладката илюзия за вечност.
Съединени сме единствено във нашето взаимно отрицание,
в обърнатите с болката навън одежди на душите ни.
И аз не зная има ли по-страшно наказание
за погледите и за устните ни ненаситени.
Което е било пожар, сега е само пепел от пожари.
Но аз скъпернически стискам в длан един последен въглен.
Защото чувствам, че ако дори за миг във тебе трепне жалост,
ще зейне бездна помежду ни и ще ни погълне.”
― Цочо Бояджиев, Пастир на думи

“КОГАТО СЪДИ ГРОЗНОТО в човека,
човекът няма себе си предвид.
Сам себе си да съди не е леко,
ни най-приятно, но - зад друг прикрит -
и другиго одумвайки безгрижно,
не знаейки, сам себе си петни.
Защото свойто най-добре се вижда,
щом името със чуждо се смени”
― Дамян Дамянов, Отворен кръг

“ЗАГАДКА

Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?

Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?

Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?

Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -

как сърцето обича
само няколко мига?
Злоба има за всички.
Любовта не достига.”
― Георги Константинов, Обичам те дотук

“Нощем
думата нищо
се разраства и разклонява
стремително

денем
загубва своята
алчност

потъва в живота
като нож във месо”
― Тадеуш Ружевич