Inna’s Reviews > Дървесна история > Status Update

- Няма начин да спечелят. Не могат да победят природата.
- Но могат да оплескат нещата за невероятно дълго време.

Яростта е острият връх на мъката, която времето отказва да излекува.

После се обръщат един към друг за прощална прегръдка, като два борещи се мечока. Сякаш ако се видят пак, това ще е само в някой друг живот, но дори тогава ще бъде прекалено скоро.

Той крачи неспокойно, усещайки онази празнота в стомаха, предшестваща скока в неизвестното. Полуужас, полутрепет. Всичко се пръска като пепел на вятъра. Човек се ражда, суети се известно време и сетне изчезва, завинаги. При това знае какво го чака - благодарение на забраненото дърво, от което са го подвели да яде. Защо първо ще слагаш плода там, а после ще го забраняваш? За да е сигурно, че ще го откъснат,разбира се.

Едно семе, поставено наопаки в земята, се коригира само - покълналото стебълце прави обратен завой и се насочва отново нагоре. Но едно човешко дете може да знае, че посоката е погрешна, и пак да реши, че си струва да я опита.

Нуждата от одобрението на ближните е болестта, от която цялата раса ще се спомине един ден.

Ще изгради кариера върху темите за обусловеност, имплицитност, контекстуалност, пристрастно интерпретиране и бъркане на корелация с причинно-следствена връзка - всички тези слабости, присъщи на мозъка на най-проблемирания сред едрите бозайници.