Inna > Recent Status Updates

Значи, това са най-яките имена за близначки, които съм срещала - Огняна и Димана. Или накратко Ана и Яна. И едната я наказват като я карат да чете книги, а другата - като й забраняват да чете 😃
Много хубава книга, много хубави детски образи. Чак не мога да повярвам, че е българско детско фентъзи, залагащо на фолклор дори.
Идва ми една идея прекалено дълга, но не ми пречи.

❤

Книгата е интересна, харесва ми как е написана, дори учудващо много, увлекателна е. Но след 4 изслушани часа най-сетне имам чувството, че нещо съществено се случва.
Но може и в мен да е проблемът, защото я слушам много разпокъсано.

Просто кажи каквото имаш да кажеш, съветвах го, след това продължи и кажи нещо друго. В края на краищата понякога небето е само синьо.

******
Много ми харесва книгата!

'I feel like all the stories in the universe have already been told.’
‘But that’s just not true,’ I insisted. ‘There’s an infinite supply for anyone with an imagination.’

Oh, give me the friend from whose warm faithful breast
The sigh breathes responsive to mine…

Mary Tighe
A Faithful Friend Is the Medicine of Life

Аномия: Желанието за власт е това, което движи света.
Морхаус: А аз мислех, че е любовта.
Аномия: Любовта е за лигльовци.

By slow degrees it broke on her slow sense…
That she too in that Eden of delight
Was out of place, and, like the silly kid,
Still did most mischief where she meant most love.
A thought enough to make a woman mad.
Elizabeth Barrett Browning
Aurora Leigh

’Tis a strange mystery, the power of words!
Life is in them, and death. A word can send
The crimson colour hurrying to the cheek,
Hurrying with many meanings, or can turn
The current cold and deadly to the heart.
Letitia Elizabeth Landon
The Power of Words

Животът ме е научил на едно: там, където няма способност за радост, няма и способност за доброта – отсече Уна Кенеди.

Въпреки че третата и четвъртата част вече съм гледала като сериал, отново ми е интересно. При тази част вече има и повече разминавания в сюжета между книгата и филма.

Книгата е интересна, доста си поигра с нервите ми преди да се разкрие повече от мистерията. Обаче главната героиня започва вече много да ме дразни. То бива да си наивен, ама чак пък толкова...

Ха, разгадах го! То сигурно е очевидно, но за мен досега не беше. 😃

Много ми харесва!

Напомня ми на Only Murders in the Building, което е приятна изненада. Освен това, се споменават много стихотворения (поне засега), които за мен са си улики за случващото се. И се ровя из интернет, за да ги прочета, което пък (книга да ме накара да чета и рова допълнително) винаги е бонус точка за книгата. :)

"Ела, приятелю. Влез спокойно и остави част от щастието, което носиш със себе си!"
******
Все още изобщо не разбирам какво се случва, но вече имам теория! 😃

Внимателно, за да не скърцат дъските под нозете му, Мат се прокрадна към вратата и застана пред нея. Основата на всички човешки страхове, помисли той. Притворена, леко открехната врата.

Скандалът и насилието в старата къща датираха още отпреди раждането им, ала малките градчета имат дълга памет и с тържествен ритуал прехвърлят ужасите си от поколение на поколение.

Много отдавна книга не ми е харесала толкова много. Историята е изключително интересна, написана много хубаво и увлекателно, диалозите между героите са страхотни, умни и забавни. Изобщо не усещаш как минават страниците. ❤

Много ми харесва!

*****
- Имаш засъхнала кръв над окото, между другото. Знаеше ли?
- Да, знам.
- Сигурно някой от похитителите те е ударил, докато си се борел смело да спасиш приятеля си от лапите им, а?
- Не - отвърнах аз. - Една бабичка ме халоса с чадъра си.
- Защо ли не се изненадвам...

Много приятна книжка!

В сериала героите ми се струваха някак неправдоподобни и, общо взето, никой не ми беше симпатичен. А Аня ми се изглеждаше прекалено самоуверена и дори надменна (поне с такова впечатление съм останала в момента). В книгата не е така. Някак си героите са по-обикновени хора, в най-добрия смисъл на думата. А Аня я разбирам много повече.

Въпреки че преди няколко месеца гледах сериала, книгата отново ми е интересна. Написана е хубаво и увлекателно. Не очаквах да е през погледа точно на тази героиня.

- Разбира се, че ми харесва - каза й той. - И то много.
И усетил, че го гледа, го облече върху дрехите си, защото тя му беше майка и - за Бога - той не се страхуваше от любовта.

Този Фил е доста неприятен тип...

- Няма начин да спечелят. Не могат да победят природата.
- Но могат да оплескат нещата за невероятно дълго време.

Яростта е острият връх на мъката, която времето отказва да излекува.

После се обръщат един към друг за прощална прегръдка, като два борещи се мечока. Сякаш ако се видят пак, това ще е само в някой друг живот, но дори тогава ще бъде прекалено скоро.

Скоро очите му се затварят сами и той потъва в сън - еженощното убежище, в което човек прилича на растение.

Ако някога трябва да споделям затворническа килия или затрупан от сняг заслон с някого, бих предпочел нея.

Той крачи неспокойно, усещайки онази празнота в стомаха, предшестваща скока в неизвестното. Полуужас, полутрепет. Всичко се пръска като пепел на вятъра. Човек се ражда, суети се известно време и сетне изчезва, завинаги. При това знае какво го чака - благодарение на забраненото дърво, от което са го подвели да яде. Защо първо ще слагаш плода там, а после ще го забраняваш? За да е сигурно, че ще го откъснат,разбира се.

Едно семе, поставено наопаки в земята, се коригира само - покълналото стебълце прави обратен завой и се насочва отново нагоре. Но едно човешко дете може да знае, че посоката е погрешна, и пак да реши, че си струва да я опита.

Нуждата от одобрението на ближните е болестта, от която цялата раса ще се спомине един ден.