Цветомира Маринкова’s Reviews > До моя съвременник: есета > Status Update

"И на втори юни е денят не за пионерски фанфари и цялата бляскава ракетна нелепост на сквернословния парад, а ден, за да си спомним и да се опитаме да си представим оня човек, българин, революционера, който беше човек, поета, който беше човек, и човека, който беше човек."

"В края на краищата всеки българин си е една малка пътуваща България и иска или не иска, винаги ще бъде свързан с нейния образ."

"Имаше такъв, но сега го няма и никога не го е имало!" - човекът от антикварната книжарница в Прага, комунистическа Чехословакия, ХХ в.